Простата студена храна беше консумирана с веселие, каквото тези помещения навярно рядко бяха преживявали. Халеф беше в отлично настроение, тъй като ние кротко понасяхме да се сипят върху ни неговите огнени излияния за несравнимите ни геройски дела, а дебелият Кепек, който непрестанно работеше мълчешката със зъби и само с очи и уши следеше помпозната реч и жестовете на хаджията, представляваше не по-малко развлекателен предмет за нашето внимание.
След яденето се занимахме с конете си, на които също бе поднесен един «тържествен и победен пир», както благоволи да се изрази Халеф, а когато се стъмни, се качихме, както в последната вечер преди нашата езда към руините, горе на равния покрив, за да си кажем отново и отново каква разлика съществуваше между тогава и днес.
Аз обърнах внимание, че дължим тези щастливи успехи не на нас самите, а на Провидението и Божията подкрепа, и ето как разговорът стигна до темата, която не само за мен и Халеф, но днес и за двамата офицери бе най-приятна и желана. Седяхме и говорехме при шепота на палмовите ветрила до дълбока нощ, а когато накрая станахме и в най-възвисено настроение си подадохме ръка, полякът задържа здраво моята и каза:
— Ефенди, с всеки миг те обиквам все повече и признавам откровено, че това, което ти тази вечер отново говори, за мен стои по-високо от всички слова и видения на Мохамед. Ти вече ме плени. Аз съм твоя собственост и собственост на Този, който ти повелява така да говориш. Сега ми покажи една следа, само една-едничка следа от моите любими, които изгубих, и аз ще си остана ваша собственост!
— Вече отново поставяш условия? — напомних аз. — Бог не позволява да му отреждат или преговарят и се пазарят с него. Моли се, умолявай го, защото молитвата, както вече казах, е небесната стълба, по която вярата на човека се възкачва, а всевслушващата се любов на Всемогъщия слиза към него!
— Добре, ще се моля! Лека нощ, ефенди!
Поканата при пашата се отнасяше не само за мен, а и за Халеф. Амуд Махули също трябваше да се яви. Когато пристигнахме, видяхме, че се касаеше за тържествен прием, на Който присъстваха висшите военни и цивилни служители на пашата. През първия четвърт час беше много официално. Когато чибуците встъпиха в своите права, стана по-задушевно. Пашата ме подкани да разкажа едно-друго от преживелиците ми с Халеф, на което аз си позволих забележката, че шейх Хаджи Халеф Омар е много по-добър разказвач от мен. Дребосъкът беше запленен и изпълни нечуваната задача да развлича един паша с няколко конски опашки по такъв отличен начин, че домакинът в заключение призна усмихнато, че никога не бил отивал да спи заради един разказ толкова късно като днес.
Той се сбогува с всеки от нас поотделно. На нашия поляк, който се беше явил в старата си униформа с отличителни знаци на бинбаши, каза:
— Аз те известих, че падишахът — Аллах да го благослови и закриля! — те въздига за заслугите ти в чин миралай. Писменото потвърждение ще получиш в близките дни. Благодари не на мен, а на твоя приятел Кара Бен Немзи ефенди, на когото, както изглежда, дори повелителят на правоверните изпълнява всички желания!
При тези думи стисна с весел смях и на мен ръка и ние си тръгнахме, минавайки през шпалир от дълбоко кланящи се служители. След това яздихме бели магарета до къщи.
Една неочаквана последица от произвеждането на поляка бе, че Халеф сега говореше не само за един «раншен кол агаси и сегашен бинбаши», но и вече за «раншен бинбаши и сегашен миралай», и че Кепек се надуваше още повече, отколкото в действителност беше. Да е слуга и довереник на миралай, бе неимоверна гордост за него.
Амуд Махули остана още два дни в Багдад. А като тръгна после за Хиле, имах твърдото убеждение, че Мохамед и Корана вече нямат предишната сила за него. Аз му подарих Новия завет на арабски и той ми се врече, когато не е на служба вечер, да се залавя много сериозно с него и да чете също на домашните си…
Пътешествието из Персия и битките на живот и смърт със Сенките на Ахриман са описани в следващите два тома от поредицата «В царството на Сребърния лъв» и «Вкаменената молитва».