— Това си казах и аз, ала много скоро щях да съзная, че тази надежда е била напразна. Снеха ми въжетата и донесоха… аха, можеш ли да отгатнеш какво сега донесоха?
— Не.
— Донесоха собствената ми мастилница заедно с хибр[114], калем[115] и варак[116] и по удивителен начин тая варак беше също моята! Взета от собствената ми служебна стая! Бяха опаковали всичко в едно пакетче, в което бяха турили също шама ахмар[117] и моя хатим[118]. Какво ще кажеш за тая работа?
— Че тази дяволия е била от дълго време и обстойно подготвяна. Ти написа ли ордера?
— Да. Сефира го продиктува. Той трябва да бе изпечен търговец, защото го състави така, че ако аз бях касиер на въпросната банка, щях веднага без всяко колебание да наброя парите. Беше писано впрочем без предупредителен срок, тъй като аз при моето положение и в качеството си на турски служител под заповедите на един зложелателен паша в един толкова отдалечен от Стамбул град трябвало да понасям какви ли не неприятности и съм даже принуден да се съобразявам с внезапно уволнение. Когато Сефира имаше ордера в ръцете си, сравни го с няколко други книжа и ми каза:
— Това са документи, които си подписвал ти, и които сравних със сегашния ти почерк. Ако си беше приправил ръката, щяхте като едното нищо да бъдете обесени. Сега искам нещо да ви покажа и после да ти задам един въпрос. Размисли добре, преди да отговориш, защото от твоето решение ще зависи вероятно вашият живот!
Развързаха въжетата от краката ни, та да можем да вървим, ръцете оставиха вързани. Докато другите осветяваха с малките лампи, той пристъпи в ъгъла, където въжетата лежаха на земята. Те бяха разчистени, след което отстранен и намиращият се под тях пясък, висок една педя. Появиха се няколко дъски, а когато ги махнаха, се показа дупка с водещи надолу стъпала. Слязохме и се озовахме в просторно помещение, което беше изпълнено с такова количество контрабандни стоки, че от удивление едва съумях да се опомня. Там висяха, лежаха или стояха…
— Позволи, моля! — прекъснах аз бинбашията. — Колко високо беше това помещение?
— Може би четири стъпки по-високо от човешки ръст — обясни полякът.
— Ти може би вече не си спомняш, но за мен щеше да си заслужава вниманието да науча колко стъпала водеха надолу.
— Все още си спомням. Когато трябваше да сляза в дупката и видях тъмната дълбочина под мен, си помислих, че там долу се намира нашият затвор, в който искаха да ни оставят да загинем. Бях решил в този случай да направя всичко възможно за нашето спасение и понеже стълбището щеше да е от значение, преброих стъпалата. Бяха осемнайсет.
— С обикновена височина ли бяха?
— Да. Мисля, че в тукашните къщи шест стълбищни стъпала дават един Сер-и-Шахи[119].
— Правилно! Един Сер-и-Шахи има сто и дванайсет сантиметра. Ако помещението е било четири стъпки над човешки ръст, таванът трябва да е бил дебел деветдесет до сто сантиметра. Разстоянието между пода горе в ходника и този долу в хранилището трябва следователно да възлиза на приблизително триста и петдесет сантиметра или според персийските мерки три шахски лакти и половин веджеб[120].
Дозорца ме погледна замислено и каза:
— Отново и отново трябва да те питам защо се осведомяваш толкова обстойно и сега даже се впускаш в едно толкова точно пресмятане?
— А аз отново и отново ти отговарям, че го правя само по стара привичка. Ако се знае колко дълбоко лежи помещението със стоките под ходника, ще може и отвън, без да се пристъпва във вътрешността, да се посочи на каква височина или дълбочина в Бирс Нимруд трябва да се търси това помещение. В кой ъгъл на ходника лежаха въжетата?
— В десния заден. Но ми се струва, че таиш намерения, които искаш да скриеш от мен!
— Наистина нямам такива. Моите въпроси са породени изключително от съпричастие към твоята съдба. Та значи помещението беше изпълнено с контрабандни стоки?
— Изцяло запълнено, и то така, че едва оставаше място за придвижване. Сефира заповяда да осветят наоколо и тогава видяхме едно голямо количество от доставяните с много мъчнотии и харчове калемкар[121] — тъкани, чиито шарки са фиксирани със саккес-смола. По-нататък ценни платове от мургуска[122] вълна и великолепни фаршха[123] от Фарахан край Керманшах, пламтяща коприна, вълниста харах[124] и шалове абришум с втъкани палми. Видях също големи бали сагхри[125], черме хамадани[126] и пусте бухара[127]. След това бяхме преведени още през три други помещения, в които бяха съхранявани подобни стоки, както и други неща, като хашиш, опиум, подправки, розово масло и арсеник, предназначени от Казвин за Константинопол. Показаха ни също лазурит от Тюркистан, диаманти, шлифовани в Исфахан и Шираз, и цял куп барас, ширбам и маден-и-нау[128], които сами по себе си представляваха огромно състояние.