— Някой от присъстващите има болна снаха. Нека знае, че е излекувана! — каза по едно време някаква жена.
Отново се чуха молитви и радостни песни, прекъсвани от гласа на същата тази жена.
— Някой от тази група е изгубил наскоро майка си. Нека вярата не го напуска, защото майка му се радва на небесната благодат.
По-късно той ми каза, че това е дарбата да пророкуваш и че някои хора предчувстват както отдалечени в пространството събития, така и неща, които предстои да се случат съвсем скоро.
Но дори и без да го знаех, аз вярвах в силата на гласа, който говореше за чудеса. Очаквах в даден момент той да спомене за любовта между двама души, които бяха тук. Надявах се тя да каже, че тази любов е благословена от всички ангели, светци, от Бога и от Богинята.
Не знам колко време продължи ритуалът. Хората пак заговориха на странни езици, пяха и танцуваха с вдигнати към небето ръце, молиха се за стоящия до тях, поискаха да станат чудеса, разказаха за случаи, в които се е проявила Божията благодат.
Накрая свещеникът, който ръководеше церемонията, каза:
— Нека се помолим, пеейки, за всички, които участват за пръв път в това харизматично обновление!
Явно не бях единствената. Това ме успокои. Всички изпяха една молитва. Този път само слушах и се молех Божията благодат да ме осени. Имах голяма нужда от нея.
— Хайде да приемем благословията — каза свещеникът.
Обърнахме се към осветената пещера на другия бряг на реката. Свещеникът отправи няколко молитви и ни благослови. После всички се целунахме, пожелахме си да е щастлив денят на Непорочното зачатие и всеки пое по своя път.
Той се приближи. Изглеждаше по-весел от друг път.
— Мокра си до кости!
— Ти също — отвърнах аз, като се засмях. Качихме се в колата и се върнахме в Сен Савен.
Толкова много бях жадувала за този миг, а когато той настъпи, вече не знаех какво да кажа! Не можех да говоря нито за къщата в планината с книгите и плочите, нито за ритуала, странните езици и молитвите в палатките.
Той живееше в два свята. Някъде във времето тези светове се сливаха в един и аз трябваше да открия как точно става това.
Ала в този момент думите нямаха никакъв смисъл. Човек открива любовта, обичайки.
— Имам само още един пуловер — каза той, когато се прибрахме в стаята. — Вземи го, аз утре ще си купя друг.
— Ще сложим дрехите върху радиатора и до утре ще са сухи — отвърнах аз. — Освен това мога да облека и блузата, която изпрах вчера.
За няколко мига настъпи мълчание.
Дрехи. Голота. Студ.
После той извади от малкото си куфарче друга риза.
— Можеш да спиш с нея.
— Добре.
Изгасих. В тъмното съблякох мокрите си дрехи, прострях ги върху радиатора и го усилих докрай.
Светлината от уличната лампа обаче бе достатъчна, за да види той силуета ми и да разбере, че съм гола. Облякох ризата му и се пъхнах под завивките в леглото си.
— Обичам те — чух гласа му.
— Уча се да те обичам — отвърнах аз. Той запали цигара.
— Мислиш ли, че някога ще настъпи подходящият миг?
Разбрах за какво говори. Станах, отидох до ръба на леглото му и и седнах. Той хвана ръката ми и постояхме така няколко минути. После погалих косата му.
— Не трябваше да питаш. Любовта не задава много въпроси. Щом започнем да мислим, започваме и да се страхуваме. Този страх е необясним и няма смисъл да се опитваме да го изразим с думи.
Може би това е страхът да не презрат чувствата ти, да не бъдеш отблъснат или пък да не развалиш магията.
Ето защо не се пита — действа се. Поемат се рискове, както ти самият си казвал вече толкова пъти.
— Знам. Никога по-рано не съм питал.
— Сърцето ми вече е твое — отвърнах аз, като се престорих, че не съм чула думите му. — Утре може да си тръгнеш, но винаги ще си спомням чудото през тези дни — романтичната любов, шанса, мечтата.
Ала мисля, че Бог в безграничната си мъдрост е скрил Ада някъде в Рая. За да бъдем винаги нащрек. За да не ни позволи да забравим стълба на Строгостта, докато изживяваме радостта от Неговото Милосърдие.
Ръцете му докоснаха по-смело косите ми.
— Бързо възприемаш — каза той.
Думите му ме учудиха. Но след като човек повярва, че знае, наистина научава.
— Не мисли, че съм недостъпна — казах аз. — Била съм с много мъже. Дори ми се е случвало да се любя с почти непознати.
— На мен също.
Опитваше се да го приеме като нещо естествено, но по начина, по който докосваше главата ми, усетих, че не му е лесно да преглътне думите ми.
— Необяснимо как обаче от днес сутринта отново съм девствена. Не се опитвай да разбереш, защото само една жена би могла да разбере какво имам предвид. Преоткривам любовта, а това изисква време.