Някъде под нас един овчар караше стадото си по пътя, откъдето бяхме минали.
— Уморих се — каза отецът. — Хайде да спрем за малко!
Разчистихме снега от една скала и се облегнахме на нея. Отецът се бе изпотил, а краката му сигурно бяха премръзнали.
— Дано Сантяго да съхрани силата ми, защото искам още веднъж да измина неговия път — обърна се към мен отецът.
Не разбрах какво искаше да каже и реших да променя посоката на разговора.
— В снега има следи от стъпки.
— Някои от тях са на ловци. Други са на мъжете и жените, които искат да възкресят традицията.
— Каква традиция?
— Тази на Сен Савен: да се оттеглят от света, да дойдат тук, в планината, и да съзрат Божията слава.
— Отче, искам да си изясня нещо. До вчера бях с един мъж, който се колебаеше между религиозния живот и женитбата. Днес открих, че този мъж върши чудеса.
— Всички ние вършим чудеса — отвърна отецът. — Исус е казал: Ако имаме вяра колкото синапово зърно, ще кажем на планината: „Премести се от тук там!“ И тя ще се премести.
— Не искам урок по катехизис, отче. Обичам един мъж и искам да науча нещо повече за него, да го разбирам, да му помагам. Не ме интересува какво може или не може да стори всеки от нас.
Игуменът въздъхна дълбоко. Поколеба се за миг, но после заговори:
— Някакъв учен, който изследвал маймуните на един от островите на Индонезия, успял да приучи една от тях да мие картофите в реката, преди да ги яде. Почистена от пясъка и мръсотията, храната ставала по-вкусна.
Ученият, който направил това само защото пишел труд върху способността на шимпанзетата да бъдат обучавани, дори не можел да си представи какво ще се случи впоследствие. Много се учудил, когато видял, че и другите маймуни от острова започнали да правят като тази, с която той се занимавал.
Докато един прекрасен ден, когато определен брой маймуни се научили да мият картофите, маймуните от другите острови на архипелага започнали да правят като тях. Но най-учудващото било, че другите маймуни се научили да мият картофите, без да имат какъвто и да е контакт с острова, където бил проведен опитът.
Той спря.
— Разбра ли?
— Не — отвърнах аз.
— Съществуват много научни изследвания, подобни на това. Най-общото обяснение е, че когато определен брой хора еволюират, после еволюира и цялата човешка раса. Не знаем колко души точно са необходими за това, но знаем, че наистина става така.
— Също като историята със Света Богородица — казах аз. — Явила се е на учените мъже от Ватикана и на една невежа селянка.
— Светът има една душа и идва момент, в който тази душа се проявява във всичко и във всички едновременно.
— Женска душа.
Той се засмя, а аз така и не разбрах какво означаваше този смях.
— Между другото, догмата за Непорочното зачатие не е била дело единствено на Ватикана — каза той. — Осем милиона души са се подписали в петиция до папата, в която са настоявали за нейното признаване. Дошли са подписи от всички краища на света. Историята се разчула.
— Тази ли е първата стъпка, отче?
— Към какво?
— Към това Света Богородица да бъде смятана за превъплъщение на женското лице на Бога. В края на краищата, вече сме приели, че Исус въплъщава Неговото мъжко лице.
— Какво искаш да кажеш?
— Колко време ще е необходимо, за да възприемем една Света Троица, в която да се появи и жената? Светата Троица на Светия Дух, Майката и Сина?
— Хайде да тръгваме — каза той. — Много е студено, за да продължаваме да стоим тук.
— Преди малко сандалите ми ти направиха впечатление — каза той.
— Но вие наистина ли четете мислите на хората?
Не ми отговори.
— Ще ти разкажа част от историята на създаването на нашия религиозен орден — започна той. — Наричаме се боси кармелити. Сандалите са част от правилата, наложени от света Тереза Авилска: щом си в състояние да владееш тялото си, значи си способен да владееш и духа си.
Тереза била красиво момиче, изпратено от баща си в манастир, за да получи по-добро възпитание. Един ден, както се разхождала по коридора, започнала да разговаря с Исус. Отдала се напълно на дълбокия екстаз, в който често изпадала, и за кратко време животът й напълно се променил. След като разбрала, че кармелитските манастири са се превърнали в нещо като брачни агенции, решила да основе орден, който да следва изконните заповеди на Христос и на Ордена на кармелитките.
Наложило се света Тереза да се пребори не само със самата себе си, но и с двете най-могъщи институции на времето — църквата и държавата. Въпреки това не се отказала, убедена, че трябва да изпълни мисията си.