— Той още от дете умееше да говори много хубаво -отвърнах, без да разбирам какво точно искаше да каже
Всички се засмяха, включително и той, а аз така и не узнах причината за този смях. Но виното ме караше да се чувствам освободена, а и не беше нужно да разбирам всичко, което ставаше около мен.
Спрях да разсъждавам и се включих в разговора но само след миг забравих какво бях казала. Замислих се отново за почивните дни.
Чувствах се добре тук, запознах се с нови хора. Сериозните разговори бяха изпъстрени с шеговити забележки и имах усещането, че участвам в това, което става по света. Поне тази вечер бях престанала да бъда жената, чиято връзка с живота се осъществява единствено чрез телевизията и вестниците.
Колко много неща ще имам за разказване, като се върна в Сарагоса! А ако приемех поканата за празниците, бих могла да живея цяла година с новите спомени.
„Той имаше право да не обръща внимание на това което говорех за Сория“, разсъждавах аз. И ми стана мъчно за мен самата: от години в чекмеджето на паметта ми стояха все същите истории.
— Пийнете още малко — обърна се към мен някакъв белокос мъж, като пълнеше чашата ми.
Пих. Замислих се за това колко малко интересни неща ще мога да разкажа на децата и внуците си.
— Разчитам на твоята компания — каза той тихо, за да не го чуят другите. — Нали ще отидем до Франция?
Виното ми даваше свободата да говоря това, което мисля.
— Само ако ми обясниш нещо — отвърнах аз.
— Какво?
— Това, за което спомена в кафето преди беседата…
— За медальона?
— Не — отговорих аз, като го гледах право в очите и правех всичко възможно да изглеждам трезвена. — Другото, за което ти спомена.
— По-късно ще говорим — каза той и смени темата.
Обяснение в любов. Не ни бе останало време да разговаряме, но поне бих могла да го убедя, че се заблуждава.
— Ако искаш да дойда с теб, ще трябва да ме изслушаш — казах аз.
— Не искам да говорим тук. В момента се забавляваме.
— Ти напусна много рано Сория. За теб аз съм само една връзка с родното ти място. Помагала съм ти да се чувстваш близо до корените си и това ти е давало сили да вървиш напред.
„Но друго няма. Не може да става и дума за любов.“
Той ме погледна, ала нищо не каза. Някой го извика, за да чуе мнението му, и аз не успях да продължа.
„Поне му казах съвсем ясно какво мисля“, рекох си. Подобна любов може да съществува само в приказките.
Защото в реалния живот истинската любов трябва да е възможна. Дори и да не ни отвърнат веднага с взаимност, любовта може да оцелее само ако живеем с надеждата — колкото и малка да е тя, — че ще завоюваме любимия човек.
Останалото са фантазии.
Той ме погледна от другия край на масата, сякаш бе отгатнал мислите ми, и вдигна тост с думите:
— За любовта!
И той беше малко опиянен. Реших да се възползвам от случая.
— За мъдрите, които са в състояние да проумеят, че някои влюбвалия са само детинщини — казах аз.
— Мъдрият е мъдър само защото обича. А глупавият е глупав, защото мисли, че може да разбере какво е любовта — отвърна той.
Останалата част от компанията чу тези думи и още в следващия миг започна разгорещен спор за любовта. Всички имаха предварително изградено собствено мнение и го защитаваха със зъби и нокти. Бяха необходими доста бутилки вино, докато се успокоят. Накрая някой каза, че е късно и собственикът на ресторанта иска да затваря.
— Чакат ни пет почивни дни! — извика някой от съседната маса. — И ако собственикът иска да затвори ресторанта, то е само защото вие говорите за сериозни неща!
Всички от нашата компания, с изключение на него, се засмяха.
— Къде тогава можем да говорим за сериозни неща? -попита той пияния от съседната маса.
— В църквата! — извика пияният. И тоя път целият ресторант избухна в смях.
Той стана. Помислих, че ще отиде да се бие, защото се бяхме върнали в юношеството, когато сбиванията бяха част от вечерта, заедно с целувките, с ласките на непозволени места, със силната музика и високите скорости.
Но той само ме хвана за ръка и тръгна с мен към изхода.
— По-добре да си ходим. Стана късно.
Валеше в Билбао, валеше по целия свят. Който обича, трябва да умее да изгубва и да намира себе си. Той успяваше да уравновесява добре тези две страни. Беше весел и пееше, докато се прибирахме в хотела.
Son los locos que inventaron el amor.
Наистина лудите са измислили любовта.
Въпреки че главата ми бе замаяна от виното и от ярките цветове, постепенно си възвръщах равновесието. Ако исках да пътувам тези дни, не трябваше да изпускам положението от контрол.
Нямаше да ми е трудно, тъй като не бях влюбена. Който е в състояние да обуздае сърцето си, той може да завладее света.