— Тогава ако поискаме можем да избягаме!
— О, не. Конският тропот незабавно ще ви издаде и тогава всичко живо ще се втурне по петите ви.
— Е, но аз изобщо нямам намерение да офейкам тайно. Искам съвсем открито, посред бял ден, да напусна това място. Успяхте ли да научите нещо за нашето пътуване до Буенос Айрес?
— Да. За пръв път в живота си играх ролята на подслушвач и чух какви инструкции получи майорът.
— Значи е окончателно решено, че той ще ни придружава до Буенос Айрес, така ли?
— Да. Ще му дадат толкова придружители, колкото имате и вие. Тъй като ще има нужда от конете само до реката, ще трябва с няколко кавалеристи да дойда с него дотам, за да върна животните и да докладвам дали са успели да се качат на някой сал, както им е наредено.
— Значи пак ще плават със сал.
— Да, от предпазливост. Оттук минават и параходи. Всеки от тях с готовност ще ви вземе, ала на борда им има много пътници, докато на сала ще бъдете сами и никой няма да ви безпокои.
— Разбирам. Хордан се опасява, че на борда на някой параход можем да потърсим чужда закрила.
— Възможно е. Той даде на майора писмено пълномощно да се подписва от негово име и изобщо да сключи сделката. После вашият кораб ще трябва да се отправи нагоре по Парана до едно място, определено от Хордан и майора. Там ще предадете товара на хората, които ще ви посрещнат на брега.
— Кое е това място?
— Не знам. Двамата разговаряха толкова тихо, че не успях да чуя. Но ви предупреждавам: останете на борда и не слизайте на брега, защото майорът получи нареждане да ви плени веднага, щом товарът премине в негови ръце и предателството на Хордан спрямо вас не може да има вече никакви отрицателни последици за него.
— Очаквах го. Майорът ще има много да чака да ме плени. По-скоро може да се случи така, че той да ми падне в ръцете. Къде е Хордан?
— Все още е тук.
— Тогава сигурно ще нареди да ни повикат при него, преди да сме тръгнали на път?
— Несъмнено. Ще ви посрещне извънредно любезно, но не бива да му вярвате.
— И без това пристигнах изпълнен с подозрения, а онова, което се случи тук, съвсем не можа да ги разсее. Взехте ли някакво решение за себе си?
— Все още не, поне нямам някакъв сигурен, ясно предначертай план. Но съм твърдо решен да изчезна. Веднага, щом ми се предложи някой удобен случай без особени рискове.
— Според мен вече го имате. Тръгнете с нас.
— Невъзможно!
— О, не е така. И изобщо думата «невъзможно» не бива да се използва при всяка появила се пречка.
— Тогава ви моля да ми кажете как бих могъл да осъществя подобен план!
— С удоволствие. Но би трябвало да съм убеден, че мога да се осланям на вас, че наистина сте искрен към мен.
— Давам ви честната си дума, че съм приятелски настроен към вас, че нямам задни мисли и много ще се радвам, ако успея да се махна оттук!
— Що се отнася до честната дума, тук аз събрах доста отчайващ опит, но въпреки всичко ще повярвам на уверенията ви, понеже ви смятам за човек на честта.
— И добре правите, сеньор! Няма да се излъжете в мен!
— Тогава ми кажете най-напред дали личните ви вещи са твърде обемисти.
— Съвсем не. Тук живеем като на фронта. Нищо излишно не съм взел. Цялото ми имущество се състои от моя кон, оръжията ми, два чифта горни дрехи и малък запас бельо.
— Все пак от всичко това ще излезе доста голям пакет, който сигурно ще събуди подозрения, ако решите да го вземете със себе си. Не можете ли тайно да донесете при нас втория си чифт дрехи и бельото?
— Мисля, че мога.
— Тогава така и направете! Ще вземем тези неща с нас. Нали ще трябва да ни придружавате и ще се качите на нашия сал.
— Дали последното ще може да стане? Нали ще се връщам тук.
— Ами! Така са ви наредили, но дали искате, дали ще го направите, е вече съвсем друго нещо.
— Какво ли ще каже майорът?
— Оставете го на мен. Така ще му представя нещата, че волю-неволю ще се види принуден да се съгласи.
— Но той ми е началник!
— Само докато самият вие го признавате за такъв. Ние сме на ваша страна, а нали сам видяхте как се отнесох с Кадера? Давам ви дума, че ще успеете да се измъкнете.
Той се замисли за няколко мига, а после каза:
— Много е рисковано!
— Съвсем не е, сеньор! Припомнете си само какъв риск поех аз сред толкова многобройни врагове! И успях. И през ум не ми минава да се плаша от шепата хора, които ще ни придружават.
— Лесно може да се стигне до схватка!