Въпросът му се отнасяше до монаха, който крачеше до нас и чуваше всяка дума.
— Казвам се брат Иларио — отвърна самият той.
— Не ви познавам.
— Е, тогава може би сте чували за мен под друго име. Понякога ме наричат и брат Хагуар.
— Хагуар! — възкликна офицерът. — Наистина ли? Ако е така, аз действително мога без никакви съмнения да ви се доверя. Може би сте чувал някога името Алсина, а?
— Алсина? Да нямате предвид Рудолфо Алсина, прочутия аржентински полковник, който извоюва толкова победи на юг?
— Точно него имам предвид.
— Познавате ли го?
— Обещавате ли да не ме издадете?
— Да, с удоволствие. Да не би самият вие да сте този сеньор?
— Да, брат Иларио.
— В такъв случай с появяването си по тези места поемате твърде голям риск!
— Знам го много добре, но съм принуден да рискувам.
— А знаете ли, че цялата провинция Ентре Риос се е разбунтувала?
— Да.
— Известно ли ви е, че в момента все още се намираме в нея?
— Но сме близо до границата й.
— Тогава сте в още по-голяма опасност, понеже тъкмо границата се охранява много добре. Разкрият ли ви, ще ви задържат.
— Ще се отбранявам според възможностите си. Най-опасно за мен беше долу при реката. Движението на плавателни съдове е доста оживено. Колко лесно можех да бъда забелязан и пленен от хората на генерал Лопес! Предпочитам да навляза по-навътре в страната.
— За да се върнете после пак на кораба, така ли?
— Да, ако нямам друг изход. Но удаде ли ми се удобен случай, ще тръгна на път по суша до Палмар на брега на река Кориентес, където ще се наложи да поостана кратко време.
— Може би заради Хордан, а?
— Хордан! Къде се запознахте с него?
— В собствения му щаб. Бяхме негови пленници.
— Нима е възможно! Вие? Защо?
— Това е една извънредно авантюристична история. Речем ли да ви я разкажем, ще ни отнеме сума време.
— И все пак ви моля най-настоятелно да ме запознаете с нея. Тръгнал съм за провинцията Кориентес, за да нападна от там Хордан, докато в същото време от юг ще бъде атакуван от други части. Естествено ви съобщавам всичко това под най-строга секретност.
— Сеньор, трудно ще ви е да го победите.
— Защо?
— Защото има голям брой привърженици, с които едва ли можете да се справите.
— Вярно, че в момента не разполагам с големи сили, но се надявам само след няколко седмици да събера достатъчно многобройни военни части, за да мога да предприема нападението.
— За тази цел ще са ви нужни много коне, каквито Кориентес не е в състояние да ви достави.
— Нима Хордан е толкова силен?
— Мисля, че край главната му квартира са се събрали няколко хиляди кавалеристи. Прибавите ли към тях многобройните останали селища, където е оставил гарнизони, ще се получи една твърде значителна армия.
— Наистина не съм си представял положението такова.
— И на всичко отгоре провинцията Ентре Риос е разположена между реки, образуващи естествена защитна преграда.
— Ами! Нали имаме кораби?
— На които никъде няма да им позволят да хвърлят котва, след като веднъж започнат сраженията.
— Наистина е така. Но невъзможно е тази провинция сама да се държи дълго срещу останалите! И не забравяйте какви пари са нужни на Хордан, за да приведе в изпълнение своя план.
— Но той ги има.
— Имал ги е! Убеден съм, че вече цялото му състояние се е стопило. Та нали трябва да плаща на хората си много добре, ако не иска да го изоставят?
— Може да си го позволи. И от чужбина му изпращат пари.
— Едва ли. Че коя ли държава ще си позволи да подкрепи едно начинание, което още отначало крие в себе си зародиша на неуспеха?
— Една държава няма да го направи, но може да се намерят частни лица.
— Да му дадат милиони? Съмнявам се!
— Разбира се, че ще му дадат! Припомнете си само в какво положение се намират аржентинските железници! Различни компании на янките са направили предложения за строеж на големи железопътни линии. Всички те са били отхвърлени. Ами ако една такава компания реши да подкрепи Хордан срещу обещанието за съответните концесии в случай, че той победи?
— Смятате ли, че е възможно?
— Дори мисля, че е много вероятно.
Полковникът втренчи изпитателно поглед в монаха, а после каза:
— Изглежда имате основание да поддържате това мнение. Лицето ви го издава. Най-сърдечно ви моля да бъдете по-откровен към мен!
— Но ние твърде малко се познаваме.
— Отче Хагуар, моля ви, нямаме никакво време тепърва да се опознаваме, а онова, което знаете, може да е извънредно важно за справедливото дело и за спокойствието и мира в страната!