Той се приближи до индианеца, бързо го сграбчи с десницата си за колана, вдигна го нагоре, завъртя го десетина пъти около главата си, а после го остави легнал на земята също като малко дете. След това се изправи до него, сложи ръце на кръста и каза:
— Тъй! Хайде сега, сеньор, направи същото!
Индианецът с мъка стана на крака, впери учуден поглед в лицето на голиата и съвсем слисан продума:
— Да, ама… ама… това не го мога!
— Е, ами тогава недей да имаш за себе си по-голямо мнение, отколкото справедливо ти се полага. Между нас има трима или четирима, които също могат да те въртят из въздуха като кукла. А освен това всеки от нас разполага и с други качества, знае и може какви ли не хватки и трикове, за които ти сигурно би казал пак същото: «Да, ама… ама… това не го мога!» Радвай се, ако не ти покажем на какво сме способни!
Боцманът пак си седна на мястото и Гомара отново се настани на земята. Индианецът се опита да заличи впечатлението, направено му от огромната сила на фризиеца и се обърна към мен:
— Въпреки всичко тази физическа мощ с нищо няма да ви помогне. Че какво ли ще направи силата на някой исполин срещу куршума! А вие, сеньор, сте може би най-безопасният от всички. Изобщо не знам с какво основание ви представят като съвсем друг човек.
— Аха! Тъй ли правят?
— Да. Според всичко, което съм чувал за вас, хората трябва да треперят само от погледа ви. Притежавал сте проницателност и остър ум и сте можел веднага да прочетете мислите на всеки. Ала вие не сте човекът, който ще излезе да се бие срещу нас! На вас и през ум няма да ви мине да рискувате живота си, излагайки се на нашите куршуми. Сигурно ще се предадете.
— Естествено! Но много ми се иска да ми предложите по-изгодни условия.
— За самия себе си не можете да очаквате такива условия.
— А за моите спътници?
— Може би.
— Е, добре, тогава ще ви направя предложенията си. Въпреки всичко все още се надявам, че ще придобиете съвсем друго, по-добро мнение за моята личност. И така, настоявам моят водач и майка му да бъдат оставени на свобода, а ние ще се предадем…
— Добре.
— Ще предадем и оръжията си…
— Това е абсолютно необходимо.
— Но всичко друго, да речем парите си, ще задържим.
— И какво още? — попита той подигравателно.
— Също и конете. Естествено ще ни трябват за пътуването.
— Коне ли? Та вие имате само един!
— Тогава значи не знаете, че сме оставили конете си на парахода. Та нали точно заради тях трябва да се върнем при реката? Взехме само един заради майката на нашия водач, защото тя беше болна.
— Ах, тъй ли! Е, добре, ще докараме конете. Друго?
— Няма да ни връзвате. Ще ни обградите от всички страни така, че да нямаме възможност да избягаме.
— Свършихте ли вече?
— Да. Точно след половин час очаквам отговора ви — нито по-рано нито по-късно, в противен случай ще стреляме. Ще наредя незабавно да заемат изходите.
Направих знак на йербатеросите. Те веднага се отдалечиха заедно с боцмана и капитана, за да застанат по двама души на пост с пушка в ръка пред споменатите изходи. Докато траеше това, Гомара остана на мястото си, после със сериозно изражение кимна като на себе си, сложи ръка на рамото ми и каза:
— Сеньор, щеше да е по-добре, ако можехте да уредите цялата работа лично с майора, който е в състояние веднага да ви отговори на всички въпроси.
— И как ще стане това?
— Като ви заведа при него.
— Благодаря! Прекалено много искате от мен!
— Ще дойдете като парламентьор и следователно сте неприкосновен!
— Вече съм чувал подобни уверения! Неведнъж вашите хора са нарушавали обещанията си.
— Е, добре, тогава нека майорът дойде при вас.
— Може да го направи съвсем спокойно. Никой няма основание да се бои, че ще нарушим дадената дума.
— Давате ли ми честната си дума, че ще посрещнете майора като парламентьор и ще може да се върне винаги, когато пожелае?
— Давам я.
— А господин полковникът?
— Аз също — отговори офицерът.
— Ще му предам желанието ви.
— Чудесно! — съгласих се аз. — Но нямаме намерение да се срещаме с когото и да било друг. Или с майора, или с никого! Ясно ли е? Искаме веднага да получим определен отговор. А за да имате възможност да предадете на майора най-изчерпателно всичко, което видяхте и чухте при нас, ще ви дадем срок от един цял час. Ще стреляме по всеки, който дойде тук преди или след определеното време. А предприемете ли нападение, ще застреляме ранчерото заедно с цялото му семейство.