— Значи вече се разбрахме.
Той скръсти ръце на гърди, погледна ме някак много особено и добави:
— Сеньор, просто не мога иначе, непременно трябва да ви го кажа преди да съм си тръгнал. Не сте човекът, открил Америка. Действително са ме излъгали за качествата ви. Наистина не сте способен да разделите слама на две магарета.
Индианецът се изсмя дрезгаво, обърна ми гръб и се отдалечи. Проследих го с поглед, докато тъмният проход го погълна, а после монахът ми каза:
— Вече неведнъж и дваж не мога да ви разбера, но винаги се е оказвало, че неразбираемото за мен е било някаква много разумна стъпка от ваша страна. Но в този случай наистина ме объркахте. Защо понесохте толкова търпеливо грубостта на парламентьора им?
— За да го заблудя, което, както изглежда, напълно ми се удаде. Искам да ме смята за някой свит и смотан човек, както и стана. Исках да го убедя, че нямаме нито необходимия ум и разум, нито пък смелостта сами да се измъкнем оттук. Впрочем в момента нямам никакво време за дълги обяснения. Трябва да отида в корала.
— Какво ще правите там?
— По-късно ще ви кажа! Внимавайте тук всичко да остане в пълен порядък. Не допускайте да се приближи нито един човек, преди да е изминал уговореният час!
— Ами ако все пак някой се появи?
— Тогава стреляйте, точно както казах пред парламентьора!
Минах покрай хамбара и се отправих към портата, която водеше от ранчото към северния корал. Тя бе направена от много дебели дъски, които не можеха да бъдат строшени нито от кон, нито от бик. За да промъкна тялото си през нея, бе необходимо само да отместя встрани две от споменатите талпи. След това се озовах в корала.
Той беше празен. Луната все още не беше изгряла, но въпреки това виждах наоколо достатъчно добре. Всъщност предпазливостта ми повеляваше да претърся цялото място заедно с кактусовите плетища, обграждащи го от четирите страни, ала не разполагах с никакво време. А освен това бях убеден, че не се лъжех относно положението на нещата.
Бях застанал на входа, а зад гърба ми се намираше ранчото. Отдясно и отляво се проточваха двете странични огради на корала, а напряко точно пред мен минаваше четвъртата. Както споменах, тези огради представляваха високи кактусови плетове. В двата ъгъла, намиращи се косо пред мен, имаше подобни порти от дебели талпи също като онази, през която току-що бях преминал. Но там бяха поставени войници, за да не може никой да излезе през тях. Обаче точно пред мен бе средата на дългата кактусова ограда и именно там сигурно нямаше жив човек, и следователно тъкмо там трябваше да проправя път за бягство. И така, насочих се към въпросното място.
Земята беше изровена от животните и заглушаваше стъпките ми. Освен това коралът бе толкова просторен, че несъмнено и откъм двете му страни в тъмнината ничий поглед не можеше да проникне до мен.
Когато стигнах до плета, легнах на земята, за да се ослушам внимателно. Наоколо нямаше жива душа.
Тогава започнах главната си работа — да изрежа «врата» сред кактусите. Ако някой си мисли, че това е лесна работа, той страшно много се заблуждава. Преди всичко не биваше да правя дупка, понеже оттам като нищо можеше да мине някой и да я забележи, преди още да сме я използвали. Не, трябваше да изрежа «врата», която щеше да остане затворена до мига на самото бягство. Това се прави по следния начин. Здраво срасналите и преплетени един с друг кактуси образуват една повече или по-малко висока и дебела стена. През цялата тази стена от горе до долу се прорязва много тесен отвор, съвсем ниско над земята се прави друг хоризонтален прорез, който е най-малкото двойно по-широк от първия. По този начин в оградата се появяват два процепа, образуващи прав ъгъл. И ето че «вратата» е готова.
Отдолу и отляво тя е отделена от плета, но от дясната си страна е все още изцяло свързана с него. Благодарение на бодлите си отделните му части, като стебла, разклонения и листа, все още здраво се държат една за друга. И така, «вратата» образува цялостна част от плета. А понеже той не е сух, а сочен и свеж, то тази «врата» може да се движи насам-натам като на въображаеми панти.
Но колко неизказано трудно е да се направят описаните два прореза! Човек трябва да има превъзходен нож и за щастие моят леко закривен ловджийски нож бе точно такъв. Въпреки всичко ако кактусите са сухи, задачата е непосилна. А в такъв случай се причинява и твърде силен шум, който може да те издаде. Ето защо се избират по възможност по-сочни и същевременно по-тънки места по кактусите. После обаче е необходимо да се предпазиш от бодлите, всеки от които, ако се забие в месото и се счупи, може да предизвика бавно загнояваща и много болезнена рана.