— По онези места не се ли срещат диви животни?
— Поне няма хищни, опасни зверове. Може да минат и години, преди някой ягуар да се обърка и да попадне там. Тези животни много добре знаят, че горе ги чака глад, защото лешоядите незабавно изяждат всяка мърша.
— Но сигурно там могат да се срещнат хора, на които човек не бива да се доверява, нали?
— И това не става толкова лесно и често. Горе има един проход, водещ през Андите, но той се намира много високо и преминаването през него е изключително трудно.
Който иска да го използва, трябва да е голям смелчага и да използва най-удобното годишно време, понеже ще му се наложи да минава през долини, които обикновено са непроходими от огромните снежни преспи. Най-много някой храбър златотърсач да дръзне да поеме нагоре, но и той може да издържи там само някоя и друга седмица.
— А-а, тъй си и мислех!
Тези думи ми се изплъзнаха неволно, понеже в същия миг нямаше как да не се сетя за умиращия чичо в ранчото на Бюргли.
— Какво си помислихте? — любопитно попита Гомара.
— Срещнах един златотърсач, който е бил горе.
— Съвсем сам ли? Наистина? Би трябвало да го познавам. Има само двама души, които са дръзвали без спътници да изкачат планините, а именно аз и един стар гамбусино от немски произход.
— Знаете ли името му?
— Не. Просто го наричаха «гамбусино». Но на мен ми е известно, че имаше роднини в Банда ориентал. Ако не се лъжа, нейде близо до Мерседес.
— Вярно е. Аз го познавам.
— Каква случайност! А знаете ли къде е в момента?
— Той е мъртъв. Бях при него в последния му час в едно ранчо.
— Мъртъв! Да умре в легло, вместо като истински гамбусино да изчезне нейде в планините! Мир на праха му! Той бе винаги мълчалив и самовглъбен. Човек трудно можеше да го накара да проговори. Изглежда нещо му тежеше на сърцето. Не знаете ли нещо за това?
Отвърнах му уклончиво. Умиращият ми беше признал, че е видял как един човек, сендадорът… убива друг. Убиецът го принудил да му се закълне, че никога няма да го издаде. Умиращият беше разказал съвсем същото на монаха. Сигурен бях, че убитият е братът на Гомара, а убиецът е самият сендадор. И така, отговорих му следното:
— Защо мислите, че ще вземе да се довери на мен, след като не е споделил нищо с други хора, които е познавал далеч по-добре?
— Ами може би самият вие сте имали някакъв специален интерес да научите нещо повече по този въпрос, нали?
— Възможно е. А този гамбусино знаеше ли, че брат ви е убит?
— Не. Не съм му споменавал нищо, понеже изобщо с никого не съм говорил за това. Впрочем аз го срещнах напълно случайно и бяхме заедно не повече от четири часа. Той ми даде да разбера, че предпочита да остане сам. Тъй като и аз имах абсолютно същото желание, ние разменихме няколко въпроса и отговора, припряно се сбогувахме и побързахме да се разделим. Повече нито го чух, нито го видях.
— Значи той е бил единственият човек, когото сте срещал когато и да било високо в планините?
— Естествено. С изключение на ловците на чинчили той поне бе единственият, за когото може да се каже, че се е изкачил там с почетни намерения.
— Значи има и хора, за които не може да се твърди същото, а?
— Да. Това са негодници, които се представят за ариероси и лъжат пътниците, че точно там горе имало удобен проход, водещ отвъд Андите. На тези пътници винаги им се случва някакво нещастие. Изчезват безследно. А водачите им, ариеросите, винаги имат късмета да се върнат. Брат ми попаднал в ръцете именно на такъв човек.
— Цялата работа малко ме съмнява — нали и той е бил запознат с това положение на нещата не по-зле от вас? Сигурно е нямало да се довери на такъв човек.
— Разбира се, че не го е направил, ала онзи просто го е нападнал и убил.
— Откъде знаете как е станало престъплението? Щом е бил убит, той не е могъл нищо да ви каже.
— Все още беше жив. Убиецът го помислил за мъртъв и го зарязал.
— И вие го намерихте в това състояние?
— Да, сеньор. И до ден днешен сърцето ми се разтреперва, щом само си помисля за онези мигове. Оставихме го назад, за да потърси мулето си и продължихме да яздим нагоре. След езерото планинската пътечка се вие между скалите от една площадка до друга, образувайки тесни серпентини. Приближиш ли се до ръба на някоя от тези площадки, можеш добре да огледаш намиращата се под теб.