— Мисля, че по-скоро е резултат от неговата хитрост и предпазливост. Във всеки случай той е не само изключително съобразителен и изпечен негодник, но е и отличен познавач на онези места, както и на живота в планините.
— Възможно е и да сте прав, ала на мен ми се струва като че всеки път пада от облаците и после пак тъй внезапно се изпарява във въздуха. С абсолютна сигурност съм забелязвал, че е бил при скривалището, но не съм откривал каквато и да било следа от него.
— Това е само едно доказателство, което подкрепя мнението ми. Той е извънредно опитен и предпазлив човек.
— Да. сигурно по нищо не отстъпва на Херонимо Сабуко.
— Кой е той?
— Никога ли не сте чувал това име? Човекът, който се казва така, е най-големият познавач на Андите. Като водач е несравним и по тази причина го наричат Ел сендадор.
— Вие виждал ли сте го вече?
— Колкото и да е странно, все още не съм.
— Той минава ли често през онази местност?
— Минава и оттам, но е навсякъде. Казват, че мястото, където винаги се връщал, било в Гран Чако. Наистина ли нищо не знаете за този човек?
— Чувал съм за сендадора.
— Много често ще слушате разкази за неговата безумна смелост, както и за несравнимото му познаване на планината. Казват, че е дръзнал да прехвърля Андите даже и през зимата.
— Сигурно е измислица!
— Според хорските приказки и това може да се очаква от него. Ако искате да прехвърлите Андите, ви съветвам да наемете него и никой друг.
— Действително имам такова намерение.
— Наистина ли? Тогава десеторно повече ми се иска да ви придружа до соленото езеро. Помислете си дали желанието ми не може да бъде изпълнено!
— Едва ли! Вие сте привърженик на Лопес и следователно сте мой противник.
— Ами! Какво ли ме засяга Лопес Хордан? Не можех повече да издържам в това спокойно ранчо. Искаше ми се пак да отида в планините и отново да се опитам да заловя убиеца. Ето защо използвах първия удобен случай да продам ранчото. Получените пари занесох в главния град на провинцията Ентре Риос — Консепсион дел Уругуай, за да ги вложа там на сигурно място. После реших да се отправя към Андите. Пътем бях спрян от хората на Хордан, които ме наеха да ги заведа до Кориентес. Приех предложението им, понеже ми обещаха добри пари и в добавка получих офицерски чин. Това е всичко.
— Но се държахте като заклет хорданист!
— Беше само привидно — нали щом се събереш с вълци, трябва да виеш.
— Хм! Кой ли може да ви има доверие!
— Сеньор, не ви лъжа!
— Добре, иска ми се да ви вярвам.
— Даже ще ви дам едно повече от явно доказателство, че сега вие сте за мен къде-къде по-важен от Лопес Хордан.
— Тъй ли? И как ще го докажете?
— Като предам в ръцете ви вашите противници, които искат да ви унищожат.
— И как ще стане тази работа?
— Като ги подмамим сред блатата на Еспиниля, граничната река между Ентре Риос и Кориентес.
— Хм! Съвсем сигурно е, че ни преследват. Но ние имаме значителна преднина.
— Хич не го вярвайте, сеньор! Те са близо по петите ни!
— Сега, през нощта, когато не могат да виждат следите ни?
— Нямат нужда от следи. Нали знаят, че искате да прехвърлите границата и просто яздят в тази посока. А ако с настъпването на деня се разпръснат наляво и надясно, няма начин да не се натъкнат на нашата диря.
— Прав сте. Затова сме принудени отново да поемем на път колкото е възможно по-скоро.
— Да. А после ще се насочим право към блатата и хорданистите несъмнено ще ни последват.
— За да ни заловят поставени натясно сред тях!
— О, не! Твърде добре познавам всички пътища и тайни пътеки, за да се заблудим, или пък да не можем да се измъкнем оттам. Аз пък ще ви изведа от блатата.
— Хм! Не проумявате ли, че нито мога, нито имам право да проявявам подобно доверие към вас?
— Можете, можете, и аз ви моля да ми имате доверие!
— Твърде много искате от мен! Ами ако ни подлъжете в някаква клопка? Все още ни най-малко не сте ми доказал, че действително тайно в сърцето си не сте привърженик на Хордан.
— Нали ви казах, че всичко стана случайно и че единствено личната изгода ме накара да се присъединя към тези хора?
— И сега се каните вече да ги напуснете? Не разбирате ли, че всъщност ще извършите предателство спрямо досегашните си другари? А може ли човек да има доверие в един предател?
Едва след по-продължително мълчание той ми отговори:
— Прав сте, сеньор, макар думите ви никак да не са ласкави за мен. Твърде сте безпощаден. Но строго погледнато самият Хордан също е предател и не бива да се учудва, ако пожъне това, което е посял. Докато бях при него, служих вярно на делото му. Сега съм го напуснал и се чувствам освободен от всякакви задължения. Паметта на моя брат ми е далеч по-скъпа от каквото и да било съобразяване с някакъв си метежник, чиито офицер бях само формално и при когото строго погледнато си припечелвах само надниците. Струва ми се вече можете да ми имате доверие макар и заради това, че се намирам във властта ви. И ръцете, и краката ми са вързани. Щом забележите, че не играя честна игра, можете незабавно да ме убиете.