Той му обърна гръб. Разгневеният майор извика подир него:
— Пленихте ни само чрез предателство. А човек, дължащ успеха си единствено на някакъв си предател, не би следвало да използва толкова горди думи.
И, обръщайки се към Гомара, той продължи:
— Ти ни подмами в този капан. Пази се някой път да не ми паднеш в ръцете! Въжето няма да ти се размине!
— Е, ами щом тъй стоят нещата, значи вие най-малко имате правото да ме обвинявате, защото самият вие предадохте президента, на когото сте се клел във вярност. Тогава кой е по-голям мерзавец, вие или аз? — отвърна му Гомара.
— Подлецо, с такъв номер ли ми излизаш? Ще те удуша!
Той се нахвърли върху Гомара, ала полковникът бързо застана между двамата и заповяда на хората си:
— Вържете го, за да разбере, че без позволението ми не бива нито да говори, нито да предприема каквото и да било! Изобщо вържете ръцете на всички пленници със собствените им ласа. После нека се качат на седлата и да тръгваме на път! Искам да стигна до Палмар и нямам време за губене.
Заповедта му бе изпълнена незабавно. Обезоръжените ни противници не можеха да направят нищо. Плячкосаните от тях ласа ни послужиха за ремъци. Оръжията им бяха разделени между победителите. След това обградихме пленниците и потеглихме към град Палмар и към нови приключения.