— Сър, в случая си служиш със съмнителни величини и ми се струва, че аз… ха, ето че Калади идва!
И наистина сингалецът влезе в стаята. Косата му беше в пълен безпорядък, дрехите му — разпокъсани, и целият бе облян в пот.
— Сахиб! — извика той, после разтреперан от страх се приближи до Рафли и се хвърли на колене пред него.
— Какво има?
— Ти си махараджа, на когото никои не е в състояние да се противопостави. Само ти можеш да ми помогнеш.
— Каква помощ искаш от мен?
— Молама е отвлечена, Молама, светлината на моите очи, утехата на моята душа, звездата на моя живот!
— Молама е отвлечена? Дано пукнат тези разбойници! Ами къде е моята чадър-лула?
— И тя е изчезнала.
— Къде са я отмъкнали?
— Не знам!
— Какво? Не знаеш? А кой ти каза, че Молама е била отвлечена?
— Девойките, които са успели да избягат.
— Девойките… аха, значи все пак е вярно — където се забърка някаква каша, там винаги имат пръст фусти! — Пенснето беше паднало от носа му и той имаше вид, сякаш бе загубил цялото си състояние заедно с Рафли-Касъл. — От кого са избягали?
— От похитителите.
— Е, ами че това се разбира от само себе си. Но какви са били тези похитители?
— Един китаец и дванайсет малайци.
— Мътните го взели! Чарли!
— Сър Джон!
— Виждаш ли, че щях да спечеля облога?
— Както изглежда — да.
— Не само изглежда, ами и действително е така. Ето че сега в мен се поражда едно определено подозрение. Калади, я разкажи всичко най-подробно!
— Тичах около корала — поде сингалецът — и разпитвах за Молама, докато най-сетне узнах, че заедно с много други девойки е отишла в гората за цветя. Нищо друго не успях да науча, докато преди малко стигнах до едно място, където се бяха насъбрали много мъже и жени и се вайкаха. Бяха наобиколили две момичета, които разказваха как са били нападнати в гората. Удало им се да избягат, но другите били отвлечени от разбойниците. Молама била сред тях и носела чадъра-лула. Сахиб, върни ми я и аз ще ти бъда благодарен до края на живота си!
— Чарли — обади се англичанинът, без да отговори на молбата на сингалеца.
— Сър Джон!
— Нали чу какво ми разказа щурманът?
— Да.
— Знаеш ли кои са похитителите?
— Пиратите, които си търсели жени и живеели на самотен остров.
— Тъй мисля и аз. Мога ли да им оставя моята чадър-лула?
— Ти ще решиш.
— И през ум не ми минава! Още отначало се бяхме разбрали, че искаме да се спуснем до Киумбу-Ойя и затова имаме на разположение една лесно преносима лодка. Калади, ти пак ще видиш твоята Молама!
— Сахиб, ти си…
— Добре, добре! Чарли, сбогувай се с губернатора! Само след час тръгваме! Нека правят със слоновете каквото си искат. Все едно ми е. Но аз на всяка цена трябва да си възвърна моята стол-чадър-лула, ако ще да плавам подир онези мерзавци докато… обиколим земята три пъти!
Трета глава
Преследването на пиратите
След като пленените слонове прекарат първата нощ в корала, съпротивата им се прекършва. Те са изтощени и кротки. Изпълнени са с учудване и страх от всичко, което се случи около тях.
Огньовете са вече угаснали, а около оградата се е струпала гъста верига от момчета и мъже, които са въоръжени с копия и дълги бели пръчки с обелена кора. Започва подготовката за вкарването на питомните слонове в корала, за да отведат пленените животни на по-сигурно място. Приготвени са голямо количество дебели въжета и примки.
Когато всичко е вече напълно готово, внимателно се издърпват гредите, препречили входа, и безшумно се пускат да влязат вътре два питомни слона, яхнати от своите махоута, [250] наричани на Цейлон «понекала». Всеки един от тях носи широк и здрав нашийник, изплетен от кокосово лико, от двете страни на който са завързани яки въжета от еленова кожа с готова примка накрая. Подир тези слонове в корала се вмъкват така наречените куруви, [251] нетърпеливи да вържат първия слон. Техният занаят е на голяма почит и получават особено високо възнаграждение.
Ако питомният слон е добър мамец, то тогава с махоута на гърба си и примкаджията зад себе си той напредва привидно с голямо безразличие. Сякаш обзет от скука, той тръгва да се разхожда в посока на пленените животни, като от време на време се спира, за да си отскубне снопче трева или да ошмули шепа листа. Озове ли се близо до стадото, водачът му се приближава до него и сякаш, за да го опознае, нежно опипвайки, хоботът му се плъзга по неговата глава. Забележителното е, че по време на разиграващите се в последствие действия на махоута не се причинява ни най-малкото зло. Тръгне ли водачът да се връща при своите сломени и унили другари, слонът мамец го последва по петите и застава редом с него. Примкаджията държи своята примка готова и веднага щом дивото животно, макар и леко повдигне някой крак, тя незабавно бива поставена и затегната на него. Естествено, тогава човекът веднага отскача назад. Един или два други питомни слона се приближават, за да отделят хванатото в примката животно от останалите и да го завлекат до някое дърво, за което бива вързано с въжето на примката. Втора примка се слага около другия му заден крак, а после същото се прави и с предните му крака, които се връзват по описания начин за някое срещуположно дърво. Така вече пълното му пленничество става свършен факт.