— Ей така! — кратко отвърна Рафли. Той не можеше да търпи, когато неговите хора не разбираха мислите му.
Багажът ни бе преместен от кануто на борда на яхтата и след като получиха заплащането си, двамата гребци се насочиха към града. Не мина много време и ето че заскърца руданът, витлото започна да бие водата и малкият красив плавателен съд се насочи към изхода на пристанището, описвайки елегантни завои между хвърлилите там котва кораби.
След като излязохме в открито море, Рафли се приближи до мен и попита:
— Чарли, знаеш ли защо наредих да поемем на запад?
— Предполагам.
— Е?
— Искаш да пресечеш пътя на китаеца, който сигурно ще промени северния си курс и ще завие на юг.
— Значи споделяш мнението ми?
— Напълно. Отначало се съмнявах, но след всичко, което чух и видях после, също мисля, че китаецът е пират. От само себе си се разбира, че ще го преследваме, но дали ще го направим сами или ще потърсим помощ, ето кое ще трябва тепърва да решим.
— Сами ще се разправим с джонката. Ако изминем шейсет възела на запад, без да я забележим, според моите изчисления, сигурно ще е вече отминала. Тогава ще се видим принудени да завием на юг.
— Даже и в този случай джонката ще има преднина от около пет часа, която ще бъде трудно наваксана, защото тя ще плава с попътен вятър.
— Ти наистина ли мислиш, че това ще ме разколебае? «Ха-йанг-дзъ» не бива да плава близо до сушата, а изобщо не може да има никакво съмнение относно посоката, в която е поела.
— Ще заобиколи островите и ще се отправи на изток…
— Да, и то минавайки от южната им страна, понеже заради североизточните мусони ще е много трудно да навлезе в протока Палк.
— И след това ще поеме право на изток.
— Право на изток? Не ми се вярва. Ще избере курс на североизток, защото несъмнено в тази посока се намира пиратското свърталище.
— Сър, забравяш пасата, който в такъв случай би духал точно срещу кораба. Сигурно ще се отправи на изток и после под прав ъгъл ще завие на север.
— Very well, [252] Чарли, виждам, че и по море не си съвсем загубен.
— Тъй ли мислиш? Тогава съветът ми е да не продължаваме на запад, а да заличим преднината на китаеца, като по права линия се насочим към Поен дьо Гал, който той ще е принуден да заобиколи отдалече, а после, плавайки близо до крайбрежието, да минем покрай Кап Тъндър-Хед, Тангале и Хамбантоте и след това да кръстосваме по дължината на осемдесетия градус, за да изчакаме появяването на джонката.
— Good lack, [253] сече ти главата, Чарли! Започвам да схващам, че имаш заложби да станеш добър морски офицер. Напълно си прав и аз ще последвам съвета ти. Ела!
Закрачихме към задната палуба, където намерихме Том в дървената къщичка на руля.
— Том, обърни на изток-югоизток!
— Well, сър, но това би означавало да се забием право в Поен дьо Гал!
— Няма да се забием, а ще минем съвсем близо покрай него, Том, в какво състояние се намира «дългата Хариет»?
— Че какво може да е състоянието й, сър? — отвърна морякът. — Отлично е излъскана, което виждате и сам. — При тези думи той посочи с ръка към блестящото дуло на въртящото се оръдие, поставено на средната палуба на яхтата. — Но каква полза от цялото това издокарване, лъскане и чистене, щом така бездейства? Ако в скоро време не ни се предложи случай да пусна някое гюле да потанцува върху вълните, то вече няма да си мръдна пръста за нашата Хариет. Нека ръждясва!
— Мога да ти помогна, момчето ми. Я вземи си зареди оръдието, само че засега сложи само барут!
Щурманът върза руля в необходимото положение и се завтече към оръдието си. Беше истинско удоволствие да се наблюдава с каква всеотдайност го обслужваше. Същевременно той попита:
— Очаквате ли сражение?
— Възможно е.
— Великолепно, сър! Струва ми се, че започне ли да говори моята Хариет, нито един изстрел няма да пропусне целта.
— А какво ще стане с управлението на яхтата? Невъзможно е едновременно да въртиш и руля, и оръдието.
— О, има изход. Бил съвсем не е вчерашен и дадеш ли му указания, ще се справи с руля отлично. Можете да разчитате на него.
— Също и по време на схватката, когато е толкова важна бързината и точността на маневрите?
— Също и тогава.
— Нека бъде така!
Следобедът се изниза и ето че настъпи вечерта с ярките звезди на южното небе. Легнахме да спим. Когато на следващото утро се появихме на палубата, разбрахме, че Тангале беше останал вече зад нас. Отстрани, откъм подветрената страна на яхтата, се появи и започна да се приближава някакъв френски параход. Намалихме скоростта си наполовина, а когато забеляза това, и французинът забави плаването си. Капитанът беше застанал на релинга на задната палуба и когато ни наближи, тъй като в момента нямаше вятър, ни попита без рупор, само сложил длани около устата си: