— Е-хей! Какъв е този параход?
— Парна яхта «Лястовица» от Лондон.
— Кой е капитанът?
— Собствен кораб. Сър Джон Рафли, ако ви се харесва.
— А-а, благодаря!
— Ами вашият кораб?
— Параход «La bouteuse» от Брест с капитан Жарден. Тръгнали сме за Калкута през Батикалоа и Тринкомали. А вие?
— Правим крайбрежно плаване. Да сте срещали една китайска джонка?
— О, да. Джонката «Хайанг-дзъ» с капитан Ри-фонг, който е тръгнал за островите Баниак.
— Претърсихте ли я?
— Не. Ние не сме на военна служба. Сбогом и щастливо плаване!
Французинът отново даде пълна пара и шумно се отдалечи. Но ние нямаше нужда да пресилваме нашите машини, защото знаехме, че китаецът е зад нас. Продължихме пътя си със средна скорост и скоро се озовахме на географската ширина на Хам-бантоте. Тогава започнахме да кръстосваме в продължение на около два часа.
Множество платна оживяваха хоризонта. Те бяха на плавателни съдове, които идваха или от Тринкомали и Батиколоа, или пък от Индия, Китай и Япония, за да се отправят на запад с помощта на попътния пасат. Те не ни интересуваха. Сигурно «Хайанг-дзъ» не беше между тях. Леко наклонена, с шеметна бързина нашата славна яхта пореше вълните в южна посока и едва след като превали пладне, тя свърна и пое обратно. Сега вече Рафли нареди да бъдат вдигнати всички платна и беше учудващо с каква бързина следвахме съответния меридиан.
Тогава англичанинът направи знак на Калади да се приближи и го попита:
— Ти искаш да си върнеш Молама, нали?
— Сахиб, ако я загубя,, ще умра!
— Well! Имаш ли добро зрение?
— Очите ми са като на сокол.
— Тогава се изкачи горе на върха на мачтата и внимателно се оглеждай за всякакви плавателни съдове, чиято посока на движение пресичаме! Ако не се лъжа, китаецът ще е сред тях.
С пъргавината на котка ловкият сингалец се изкатери по мачтата и се настани горе възможно най-удобно. Но тактиката на Рафли не ми се струваше съвсем безукорна и затова се налагаше да го предупредя.
— Сър Джон, по какъв начин смяташ да кръстосваш?
— Не те разбирам.
— Искам да кажа, по кой меридиан мислиш да очакваш китаеца? .
— По осемдесетия, както и ти ми предложи.
— Но само южно от шестия паралел, нали?
— Естествено!
— Тогава ще ти избяга!
— Охо! Защо?
— Не вярвам, че след всичко, което, както предполагаме, е извършил, ще дръзне посред бял ден да се приближи толкова много до брега. Ако има подобно намерение, може би за да отвлече и други момичета, той сигурно ще изчака нощта. Освен това е казал на французина, че целта му са островите Баниак. Несъмнено споменаването на тази посока е само една хитрост, за да заблуди евентуалните преследвачи. Той ще продължи на север. И ако предположенията ми са верни, ще ни се изплъзне.
— Чарли, не ги разбираш тези работи. Не бива изведнъж да се смяташ за кой знае колко мъдър човек, само защото неотдавна те похвалих. «Хайанг-дзъ» следва точно пътя на французина и ще ни падне право в ръцете.
Не бе изключено и той да е прав, макар че начинът му на изразяване не беше особено ласкав за мен. Ето защо се отказах от възраженията си.
На руля беше застанал вече морякът Бил, а Том се беше заел да надонесе всичко необходимо за обслужването на своята Хариет. За съжаление целият следобед измина, без да зърнем и педя от платната на джонката. Започна да се здрачава и Рафли бе принуден да признае, че съм бил прав.
— Чарли, струва ми се, че негодникът ни се е изплъзнал.
— Не ми се вярва.
— Мислиш, че е все още зад нас?
— Не, сигурно е вече пред нас.
— Ка… как… какво? — учудено попита той, а пенснето му подскочи така, че се озова чак на върха на носа му. — Та точно това е и моето мнение — той е вече отдавна пред нас и следователно ни се е изплъзнал.
— Да, отдавна е пред нас, защото го пропуснахме, обаче щом се стъмни, той сигурно ще се върне до брега.
— По какво съдиш, че ще стане така?
— Ако беше тръгнал за островите Баниак, китаецът щеше да се срещне с французина много по-далеч на юг. Но това, че пиратът се е намирал значително по на север, е сигурно доказателство, че целта му е съвсем друга. И ако тя е действително някакъв остров на изток, то той се кани да стигне до него не в посоката, която вече ти описах, иначе щеше да се натъкне на нас. Следователно китаецът има намерение да плава покрай бреговете на Бенгалско море, където мусоните не духат толкова силно, както в открития океан. Той просто се е промъкнал между нас и брега и е поел на изток, но сигурно ще се върне и под закрилата на сушата и на нощта ще се отправи на север, освен ако не му хрумне съвсем набързо да слезе нейде на брега, за да задигне още нещо.