— Чарли, old friend, [16] ти тук, сред тези островчета? Как така попадна на Таити и в Папеете? Мислех си, че си все още отвъд океана в Америка.
— С кораб, с кораб дойдох дотук — засмях се аз. — Друга възможност не съществува, драги ми мастър Търнърстик. Но моля те, я си свали лапите от тялото ми, освен ако не си решил да ми изкараш душата през порите на кожата.
— Well, както искаш, Чарли! Иначе пасатът би я отнесъл чак до Китай или Япония, а хората там няма да знаят какво да правят с нея. И тъй, по-добре я задръж за себе си и най-сетне ми кажи какво търсиш всъщност из тези географски ширини!
— Както обикновено, искам да опозная някои чужди земи и народи.
— Както обикновено ли? Хмм, струва ми се, че това е по-скоро твърде необикновено. Пътува си човекът с параходи, с кораби, язди, тича, пъхти и скита по широкия свят, защото искал да опознае чужди земи и народи! Земи и народи! Откритото море го предпочитам къде-къде пред всичките земи, които си видял, а пък народите, е, моите момчета на кораба струват повече от всичките обесници, дето ще видиш по земята. Остани при мен на борда и пътувай с моя прекрасен «Вихър» до Хонконг и Кантон!
— За Хонконг ли сте тръгнали? Чудесно! Идвам с вас!
— Наистина ли? Ето ти ръката ми, съгласен!
— Готово! Но имам едно условие.
— Охо! При мен на борда няма никакви условия. Добре го знаеш.
— Тогава пак слизам в лодката си, кептън!
— Туй ще е най-глупавият номер, който си изигравал някому през живота си, и просто трябва да ти попреча да го направиш. И така, кажи ми условието си! Надявам се, че ще съм в състояние да го изпълня.
— Трябва да вземеш моите хора.
— Какви хора?
— Капитан Робъртс от «Посейдон» заедно с екипажа му.
— Робъртс? От «Посейдон»? Той не е ли от Ню Йорк?
— Да. Бяхме тръгнали от Валпарайсо за Хонконг, ала край един от «опасните острови» претърпяхме корабокрушение. Робъртс ме изпрати до Таити, за да намеря някой капитан, който ще изяви готовност да ни вземе на борда си.
— Всеки свестен капитан ще се съгласи, Чарли. Радвам се, че най-напред идваш при мен. Познавам Робъртс. Не е лош моряк, но ми се струва, че не е плавал достатъчно често из тези опасни води. Една буря из тези райони е нещо много по-сериозно от където и да било другаде, обаче ако беше вързал по-здраво руля с някое дебело въже може би щеше да успее да се насочи на север покрай островите Нукахива и тогава за корабокрушение и дума не можеше да става. Ами къде се разбихте?
— Островът ни е непознат. Разположен е на двеста трийсет и девет градуса източно от феро и на двайсет и два градуса южна ширина.
— Добре! Сигурно ще го открием! Много ли е повреден корабът?
— Заседнал е на рифовете така, че е невъзможно да се измъкне. Докато успеем да стигнем до него, може би прибоят вече ще го е погълнал.
— Имахте ли много пасажери?
— Аз бях единственият.
— А колко моряци се спасиха?
— Всичките.
— Хмм, тогава ще е необходимо да вземем повече хранителни провизии. Спасихте ли нещо от товара?
— По-голямата част. Това са най-вече вълнени и памучни платове, както и значително количество железарски стоки.
— Тогава цяло щастие е, че тук се отървах от стоката си, без да товаря нова. Естествено капитан Робъртс ще бърза страшно много, но е невъзможно да тръгнем преди сутрешния отлив. Ами кой е този юнак?
Той посочи към Потомба, който ме беше последвал на борда, и застанал на известно разстояние, ни гледаше как разговаряме.
— Този човек е ери от Таити. Живее в Папеете и се казва Потомба.
— Бре да се не види! Значи княз! Къде го намери?
— Преследван от цяла неприятелска флотилия, попадна на нашия остров, а после ми позволи да се кача в лодката му.
— Какво приключение! А що за хора са неговите врагове?
— Предвождаше ги някакъв езически жрец от Аймео. Потомба се оженил за дъщеря му, а после отишъл при един католически мисионер, за да се покръсти.
— А-а! Но ти добре си им дал да разберат на онези обесници, нали Чарли? Ти ги умееш тези неща!
— Избягаха всички. Несръчността на кормчията провали целия ми план. Значи си съгласен да ни предоставиш твоя «Вихър»?
— Естествено! Утре още в ранни зори излизаме в открито море. А сега ела в каютата ми! Трябва да проверим какво е положението с моите бутилки!
— Не бива да ти отказвам една чашка за добре дошъл, но все още не мога да хвърля котва при теб. Обещах на Потомба да сляза с него на брега. Сигурно вече е много нетърпелив да се види с жена си и да поздрави брат си.