— Стига! Човече, да не си решил да ни побъркаш? Говори по-бавно! Не се разбира нито една дума.
Квимбо рязко затвори уста, очите му зашариха между Рафли и мен, а накрая попита:
— Хубав, добър, храбър Квимбо не говорят вярно? Но той говорят с уста! С какво друго трябва Квимбо говори?
— Естествено, че не с ушите! — отвърна Рафли. — Но трябва да приказваш по-бавно, по-бавно, за да те разбираме.
— Защо менер не разбирам Квимбо? Та Квимбо се разбират! Тогава сър Джон се разсмя гръмогласно и ми каза:
— Прав беше, Чарли! Този добър, хубав, храбър Квимбо е знаменита личност! Good God! Отсега подозирам какво ще има да преживеем заедно с него. Нека разказва по-нататък! Но бъди така добър и му втълпи малко да си позапре езика.
Изпълних желанието му, ала не постигнах абсолютно никакъв успех, тъй като веднага щом Квимбо започна, «латерната» се завъртя дори още по-бързо отпреди. Затова го прекъснах:
— Престани! Наистина нищо не ти разбираме. По-добре ще е да ти задавам въпроси, а ти да ми отговаряш.
— Да — кимна той. — За Квимбо тъй също добре, щото тогава Квимбо знае какво каже. Но ако беден Квимбо сам каже, той не знае какво трябва каже.
— Най-напред ми отговори къде отиде, след като се разделихме ние двамата!
— Беден, нещастен Квимбо съм отишъл в Кейптаун.
— В Кейптаун? А защо не в родината си, в страната на базуто?
— Квимбо не искал там. Квимбо искал далеч, много далеч, за да не види повече място, дето бил и да не види повече хора, кои познава Митие.
— Ах, Митие! Било ти е тъжно, че момичето се е оженило, нали?
— Да, хубав Квимбо съм много тъжен, Квимбо иска бъде мъж на Митие. Защо Митие не иска има Квимбо мъж? Та Квимбо хубав, добър, храбър мъж! Затова той отива далеч чак до Кейптаун, дето са менер Бонтверкер, кой обича Квимбо, и Квимбо станал слуга на менер Бонтверкер.
— Взел те е за слуга? Тогава сигурно знаеш какъв е бил този менер.
Рафли се намеси, преди кафърът да успее да отговори:
— В Кейптаун се запознах с някакъв мистър Бонтверкер. Той беше богат, все още неженен търговец на диаманти. Представиха ми го в дома на губернатора. Както сам ми разказа, той имал по-възрастен неженен брат на един от Зондските острови и…
Изведнъж англичанинът млъкна.
— И после? Продължавай, защо спря?
— Защото… а… а, да не би Квимбо да има предвид същия джентълмен?
— Веднага ще разберем. Квимбо, с какво се занимаваше този менер Бонтверкер?
— Купува благороден камък и диамант — отвърна кафърът.
— Имаше ли жена?
— Не има жена. Квимбо също не има Митие. Затова той и Квимбо сами заедно.
— Но е имал брат, нали?
— Има брат в Тйелатяп, кой изведнъж умира. Мой господар пътува там с кораб за наследство и Квимбо пътува заедно.
— Така значи! Твоят менер е наследил брат си и затова е тръгнал с кораб за Ява. А после? Остана ли да живее там?
— Не, пътува пак къщи в Кейптаун.
— Кога?
— Останал четири месеца в Тйелатяп, взема тогава голям много пари от умрял брат и тръгва с Квимбо на кораб, за пътува дома.
— По-нататък! Обземат ме подозрения, но не са добри! Пътуването не е завършило щастливо, нали?
— Не. Квимбо и менер не дошъл дома.
— Защо?
— Щото изведнъж по вода много малайска лодка с разбойник, кои качва на кораб и убива капитан и всички моряк.
— Така си и мислех! Екипажът на кораба е бил избит. Какво стана с пътниците? Много ли бяха?
— Само хубав, добър Квимбо с менер. Разбойник занася съвсем всички неща от кораб на лодка и после изгаря кораб. Също взема Квимбо и менер на лодка.
— Къде се случи това?
— Квимбо не знае. Квимбо и менер скоро стига суша, къде стоял пленен при разбойник.
— Колко време?
— Много, много ден и много седмица. Квимбо не броил. Но то било много голям дълго време.
— А знаеш ли на кое място са ви държали в плен?
— Казва Ху-Ниао.
— Ху-Ниао? Пак си объркал нещо. Запомни ли правилно името?
— Хубав, добър, храбър Квимбо съм правилно.
— Хмм! Ху-Ниао са китайски думи и означават «тигър-птица». Струва ми се твърде невероятно да са име на някакво селище. Да не е било остров?