— Съм не остров.
— Значи суша, континент?
— Съм не голяма суша.
— Нито остров, нито континент, така ли? Е, какво искаш да кажеш? Може би полуостров? Не беше ли остров, свързан с голяма суша?
— Ху-Ниао съм остров с път към суша.
— Значи правилно — полуостров. А знаеш ли към кой по-голям остров или към коя голяма суша се причислява?
— Квимбо не знам.
— Не си ли говорил за това с твоя менер? Вероятно той е знаел:
— Квимбо не давали говори с менер.
— Тогава си бил отделен от него, а?
— Вече него не вижда.
— Значи не знаеш дали е още жив?
— Менер съм не умрял. Менер живеят в Ху-Ниао. Разбойник дава него яде и пие.
— Не се ли лъжеш? Нали си бил отделен от него, тогава нищо не можеш да знаеш със сигурност.
— Квимбо знае сигурно, щото менер го казва още преди отделят от него. Менер трябва пишат писмо, защо разбойник иска има още повече пари.
— Аха! Закъде беше изпратено писмото?
— Тйелатяп.
— Сигурен ли си? Припомни си! Този въпрос е много важен!
— Менер казал на хубав Квимбо.
— Тогава несъмнено е важно. Значи ти го е казал преди още да сте били откарани на сушата, защото там са ви разделили. Ами ти какво прави по време на пленничеството си?
— Квимбо мързелува, докато трябва тръгне с кораб.
— Разбра ли от твоя менер до кого е изпратено писмото в Тйелатяп?
— Менер не казва.
— Ти успя ли да опознаеш полуострова Ху-Ниао?
— Квимбо не опознава. Беден Квимбо бил затворен, много затворен.
На езика ми бяха още безброй въпроси, но Рафли, който слушаше с видимо нарастващо вълнение, ме прекъсна:
— Чарли, остави вече намира твоя Квимбо! Не виждаш ли, че не може да ти даде сведения. Той си е просто… истински Квимбо.
— Но, сър, става въпрос за изключително важни неща. Непременно трябва да разбера къде…
— Къде се намира мистър Бонтверкер ли? — отново ме прекъсна той.
— Да.
— Никога няма да го разбереш от Квимбо!
— А от кого друг? Да познаваш някого, към когото бихме могли да се обърнем?
— Да. Пиратите.
— Pshaw! Няма да издадат нищо.
— Зависи как ще разговаряме с тях. Нека слезем долу и ги разпитаме! Само искам да те помоля да предоставиш разпита на мен.
— С най-голямо удоволствие, сър, с радост се отказвам от нещо, което смятам за безполезно.
— Значи мислиш, че няма да узная нищо от тези негодници?
— Да, тъй мисля.
— Имай предвид, че ги очаква сигурна смърт.
— Именно за това съм убеден, че няма да изкопчиш нищо от тях.
— Може би така ще облекчат съвестта си.
— Можеш да очакваш подобно нещо само от хора, които са християни. А ние сме изправени пред типове, които нямат нито религия, нито чувства, нито страх, нито надежда. Всичко им е безразлично, даже и смъртта.
— Но аз трябва непременно да науча нещо за този Бонтверкер. Убеден съм, че е същият, с когото се запознах.
— Разбира се, че е той.
— Ограбен от тези мерзавци, сега кисне пленен в някое затънтено място. Знаеш ли какво смятам да направя?
— Да го освободиш.
— Вярно! Но в такъв случай е нужно преди всичко да узная къде е той. Нали?
— Естествено.
— Точно това ще трябва да ми кажат сега пленниците.
— Трябва, но няма да ти кажат, предварително ти го заявявам. Все пак си опитай късмета!
Отново слязохме на средната палуба, обаче не взехме Квимбо с нас. Лордът се обърна най-напред към капитана, ала не получи никакъв отговор. Както и да говореше, да заплашваше, да предупреждаваше и да се гневеше, китаецът не си отвори устата нито веднъж. След това Рафли опита при другите, но със същия неуспех — не му отговориха на нито един въпрос. Той се ядоса и ми подхвърли:
— Да накарам ли да ги бичуват тези псета?
— Имаш ли това право, сър?
— Pshaw! Дали го имам или не, ми е все едно. Ще постъпя както искам.
— Безполезно!
— Ще видим!
— Нямам нищо против. Всеки от тях като нищо си е заслужил да го скъсаш от бой, но така само ще им доставиш удоволствие.
— Удоволствие ли? Ама че странен вкус! Та кой би могъл да изпита удоволствие, ако го посиниш от бой?
— Точно тези закоравели престъпници. Те знаят много добре, че за тях няма милост и в никой случай няма да ти издадат тайните си. Колкото повече упорстваш, толкова по-голямо ще бъде злорадството им. Дори и в предсмъртния им час не можеш да измъкнеш нищо от хора, за които Бог и сатана, ад и небе, блаженство и проклятие са съвсем безразлични неща.
— Но нали трябва да узная къде да търся мистър Бонтверкер!
— Сигурно е, че няма да го узнаеш от тези мерзавци. Има си и други начини.