— Да. Тези английски песове сигурно ще ни откарат на Каморта, за да ни оставят там. Вероятно ще пристигнем, когато вече се е смрачило. Ще скочим от борда във водата и ще се спасим с плуване.
— С плуване ли? С тези ремъци?
— Ремъци! — каза първият с презрително съскащ смях. — Е, да, ако бяха от желязо! Но това са само ремъци, а ти знаеш какви зъби имам. Ще прегриза твоите ремъци, а ти ще развържеш моите.
— Да, става. Ще скочим зад борда! Но… — добави той с не толкова сигурен глас, — … забравихме веригата на краката ми, а тя ще ми пречи да плувам.
— Ще ти помагам. В тъмнината сигурно ще се доберем до брега, където ще намерим колкото щеш лодки. После започваме да гребем в нощта към Тилангджонг. Достигнем ли този остров, ние сме спасени, защото Та-ки ще ни скрие така, че никой преследвач няма да може да ни намери.
— Нима там има толкова добри скривалища?
— Да. Никой беглец не е бил откриван досега на Тилангджонг.
— А после? Какво ще стане после с нас?
— Вече ти казах. Ще станем пирати.
— Но аз никога не съм бил моряк!
— Няма значение. Всичко се научава. Та-ки спасява бегълците само при условие, че станат пирати. Или се боиш, а?
— Глупости! Искам да съм на свобода! За нея ще направя всичко, каквото поискат от мен. Но знаеш ли със сигурност къде на острова ще можем да се срещнем с Та-ки?
— Да. При трите различно високи бамбукови пръта. Жителите на Никобарските острови имат обичая да обозначават с дълги бамбукови пръти местата, където е възможно да се спре с лодка на брега. На върха на тези пръти се завързват кичури сухи палмови листа. Често прътите могат да са различни на брой, но на дължина — едва ли. Точно в това отношение Та-ки е направил изключение, за да съумяват хората по-лесно да разпознават неговия пристан за лодки. Той се намира в източната част на Тилангджонг. Като гребем в тази посока и забележим между коралите три бамбукови пръта с различна височина, ще знаем, че там е мястото, където трябва да спрем. Сега нека не говорим повече, а да действаме. Ремъците са здрави и ще минат часове, преди да успея да ги прегриза.
От тези думи заключих, че вече нямаше какво повече да узная и започнах бавно да се измъквам назад между резервоарите.
След това се промъкнах до стълбата и внимателно изпълзях нагоре. Щом ме видя, Рафли ме посрещна с нетърпеливия въпрос:
— Е, как мина, има ли късмет да чуеш нещо?
— Да.
— Какво?
— Сър Джон, я ми кажи преди това, имаш ли железни окови?
— Йес. Понякога по време на пътешествие човек е принуден да сменя екипажа си, а синковците, между които може да избира по тези краища, често не струват и пукната пара. Всеки капитан, който е принуден да се разправя с ласкари, разполага със железни окови.
— Тогава заповядай да оковат двамата пленници! Канят се да прегризат ремъците си.
— Ха! Такива типове наистина имат зъби направо като кама. Но аз ще ги попристегна с нещо друго, което със сигурност няма да успеят да прегризат.
След малко бяха донесени железни халки за ръце и крака. Квимбо бързо ги грабна и с усмивка, която стигаше от лявото му ухо чак до дясното, каза:
— Даде желязо на добър, хубав, храбър Квимбо! Квимбо направи така здраво желязо, че разбойник изкърти зъби и не освободи!
Когато слязохме долу, за да сменим ремъците с железните окови, двамата негодници ни посрещнаха с искрящи от ярост погледи. Тикнах под носовете им наполовина прегризаните ремъци и се обърнах към онзи, който се беше хвалил с острите си зъби:
— Знам какви зъби имаш, знам и вашите мисли и планове. Днес се канехте да скочите в морето.
— Не можем дори да си го помислим! — извика ми гневно единият от тях.
— О, помислили сте си даже и други неща! Искате да доплувате до брега на Каморта, да откраднете там една лодка и да се отправите към Тилангджонг.
— При кого ли? — подигравателно попита той.
— При Та-ки.
— При Та-ки? Откъде знаеш?
— Знам и че ще ви помогне да станете пирати. Ще ви предадем на властите на остров Каморта, но преди това ще имате добрината да ми заемете ризите си.
Никой от двамата не продума, но затова пък лордът смаяно попита:
— Да ти дадат тези ризи? Сериозно ли говориш?
— Да.
— А за кого ти трябват?
— За мен и Калади.
— Да не би да ги облечете?
— Да.
— Не знаеш какво говориш, Чарли! Че кой ли джентълмен ще вземе да облече такава риза… бррр!
— Онзи джентълмен, който има намерение да залови някой си Та-ки.
Лордът остави пенснето да се плъзне до върха на носа му, изгледа ме втренчено над стъклата и бавно повтори: