— Има намерение… да залови… някой си Та-ки? Наистина ли говориш сериозно?
— Йес.
— Тогава кажи ми, за Бога, за какво са ти тези кирливи ризи, които бъкат от паразити? Та това е направо самоубийство и…
— Не прибързвай! — прекъснах го аз. — Не му е тук мястото да говорим за това. Да отидем на палубата или в каютата ти, сър!
— Well! Много ми се ще да разбера каква ли щуротия пак е замътила главата ти!
Изкачихме се горе и влязохме в каютата. Естествено, не ми бе разрешено да внеса вътре ризите. Предадох ги на Квимбо, като му обясних как трябва да ги почисти. Лордът се тръшна на един стол и кръстоса крака:
— Чарли! Я ми кажи, за Бога, какви са всъщност намеренията ти с тези ризи?
— Ще ги облечем.
— Това е нечувано! И подобно безумие има някаква връзка с Та-ки, а? И каква е тя?
— Кажи ми преди всичко, сър, намират ли ти се тук стари коркови тапи?
Рафли направи една от най-глуповатите си физиономии.
— Дали чувам добре? Коркови тапи и кирливи затворнически ризи! Ще ме побъркаш!
— Става въпрос за нещо като забавен маскарад. Старите коркови тапи ще бъдат обгорени, за да си натрия с тях кожата.
— Да си натриеш кожата? Наистина става все по-невероятно! Толкова ли си недоволен от сегашната си кожа?
— Работата не е в това. Но ако не съм облечен в нищо друго, освен в затворническа риза, тогава от време на време ще се виждат ръцете ми, краката под колената, а също и гърдите. Съвсем естествено е тези части от тялото ми да бъдат оцветени по-тъмно, за да не разбере Та-ки, че съм европеец. Бялата кожа ще ме издаде.
— Хмм! Мъглата започва да се разсейва. Искаш да отидеш при Та-ки, нали?
— Да.
— На Тилангджонг?
— Да.
— Вместо двамата пленници?
— Да.
— И да се представиш за избягал престъпник?
— Да.
— За да измъкнеш с хитрост сведения от Та-ки?
— Да.
Тук лордът не издържа, удари ядосано с крак по пода и ми кресна:
— Да, да и само да! Кажи най-сетне и нещо повече! Как ти хрумна изключително опасната мисъл да посетиш Та-ки преоблечен като избягал престъпник?
Разказах му какво бях подслушал долу в трюма.
— Хмм! — промърмори той. — От всичко това все още не следва, че трябва да се изложиш на толкова голяма опасност.
— Не съществува никаква опасност.
— Не ги разбираш тези неща.
— Аха! Наистина ли?
— Или не им отдаваш достатъчно внимание — поправи се той. — Просто си един лекомислен човек, който не се чувства добре, ако здравето и животът му не се изложат малко на опасност. Не мога да проумея защо е необходим тъкмо този риск.
— Затова пък аз го проумявам толкова по-добре.
— Въобразяваш си. Ще ти кажа какво трябва да направим. Тръгваме за Тилангджонг, хвърляме котва при трите различно високи бамбукови пръти, слизаме на сушата, намираме онзи Та-ки и го принуждаваме да ни издаде къде да търсим Тигровия мост.
— А как ще го принудиш?
— Първо ще опитам с добро, а ако това не помогне, ще бъде бит.
— Хмм, хмм!
— Какво е това хъмкане? Да не би да означава, че не си съгласен?
— Да. Самият ти не спомена ли вече неколкократно, че от тези китайци не може да се изкопчи нищо?
— Хмм, вярно. Но ако приложиш твоя план, тогава…
— Тогава съм убеден, че ще го надхитрим по един чудесен начин.
— И въпреки всичко пак те предупреждавам: разкрие ли те, ти си загубен!
— Ами!
— Нали чу какво великанско телосложение имал!
— А ти самият каза, че физически силните и едри хора много често не притежават смелост.
— Ето на, че пак ми се опъваш! Щом веднъж си наумиш нещо, никой не може да ти го избие от главата. Твърде вероятно е да се запозная още веднъж с теб, но вече като труп. И не ми се сърди, ако тогава измия ръцете си в невинност. Сега си тръгвам. Искам още веднъж да премисля нещата.
Той се отдалечи ядосан, но аз не можех да му се сърдя. Поведението му се дължеше на неговата привързаност към мен. Когато се появих на палубата, го видях енергично да крачи насам-натам. Това продължи около час, през което време Рафли не ми обърна никакво внимание. После той се изправи внезапно пред мен, сложи ръка на рамото ми и каза:
— Чарли!
— Сър Джон!
— Наистина ли вярваш, че ще излезеш здрав и читав?
— Откъде?
— От маскарада със затворническата риза.
— Да.
— Квимбо държа дрехите първо над огън, после ги сложи във вряща вода. Значи ще можете да ги облечете. Но китаецът… китаецът!
— Не ме е страх от него.
— И Калади ще дойде с теб, нали?