Рафли успя да изрече само тази единствена сричка, а очите му се разшириха едва ли не повече от устата. Толкова неразбираемо нещо едва ли му се беше случвало през живота.
— Да, хиляда лири — кимнах аз с такова изражение, сякаш ставаше въпрос за монета от три или пет марки.
— Чарли, да не би да си откачил?
— Не, много добре знам какво говоря.
— Хиляда лири! За теб това не е дреболия.
— Наистина не е.
— Този иначе толкова пестелив и предпазлив човек изведнъж иска да заложи хиляда лири! Нищо не разбирам! Имаш ли толкова у себе си?
— Не.
— Нямаш? Боже мили! И искаш да заложиш сумата?
— Разбира се.
— А как ще стане това?
— Ти ще ми заемеш хиляда лири.
— Да ти заема… заема… заема…
Лордът отново прекъсна изречението си и ме загледа като някаква необяснима загадка. Аз обаче му заявих с нехаен тон:
. — Толкова често си ме подканял безрезултатно да се обзаложим и също тъй често си ми предлагал да ми заемеш сумата. Защо тогава се чудиш, че най-после веднъж решавам да се възползвам от предложението ти?
При тези думи той се разсмя развеселено:
— Аха, тъй значи! Трябва да бъда хванат натясно. Само че няма да ти се удаде, защото знам, че сигурно ще спечеля този облог. Е, добре, давам ти назаем тези хиляда лири и то с удоволствие, с най-голямо удоволствие, а за да разбереш, че съм съвсем сигурен в себе си, залагам срещу тях двойно повече — две хиляди лири. Съгласен ли си?
— Не. Не искам да печеля пари.
— А какво?
— Един предмет, който бих притежавал с голямо удоволствие. Ще го заложиш ли срещу моите хиляда лири?
— И кой е този предмет?
— Твоята любима стол-чадър-лула, сър.
Изрекох това с толкова безразличен тон, като че ставаше въпрос за нещо съвсем незначително и евтино. Но при тези думи Рафли наистина подскочи във въздуха и протягайки срещу мен и двете си ръце с широко разперени пръсти, сякаш искаше да се защити, извика:
— Моята стол-чадър-лула! Zounds! Чарли, полудя ли? Какво те прихваща? Как мога да я рискувам, как?
— А защо не? Ти се държеше така, като че бе напълно убеден, че ще спечелиш облога.
— Бях и съм все още убеден. Но лулата, тази необикновена рядкост, ми е подарена в знак на уважение от Травълър-Клъб, Лондон, Ниър Стрийт 47. Какво ще кажат хората, щом научат, че съм имал безогледността да заложа най-хазартно този безценен предмет? Не, не мога да се съглася! Залагам две хиляди лири.
— А аз се обзалагам само срещу лулата ти.
— Тогава от облога няма да излезе нищо.
— Наистина ли? Сериозно ли говориш?
— Да, напълно сериозно.
— О, жалко! Съжалявам, жал ми е за теб!
— Жал ли ти е? Защо? — поинтересува се лордът.
— Защото досега те бях мислил за истински джентълмен.
— Досега ли? Само досега ли, Чарли?
— Да. Многократно си ми казвал, че онзи, който не приеме предложения му облог, не е истински джентълмен:
— Но аз приемам облога, само че не мога да заложа моята чадър-лула. Не мога, нямам това право.
— Всичко това са само фрази и извъртане. Щом не желаеш да я заложиш, няма да се обзалагаме, а виновният за провалилия се облог ще си ти! Ето как стоят нещата. Или не е така, а?
Рафли направи много замислена физиономия, затърка безпомощно ръце и промърмори:
— Дяволска работа! Наистина не знам какво да правя.
С тези думи той рязко се обърна и се отдалечи. Известно време се разхождаше насам-натам покрай десния релинг, кимаше като на себе си, поклащаше глава и правеше най-различни странни движения, После пак се върна при мен, сложи двете си ръце на раменете ми и попита:
— Чарли, нали искаш да се обзаложиш с мен?
— Да.
— С хиляда лири срещу моите Две хиляди?
— Не.
— Значи твоите хиляда лири срещу моята скъпоценна чадър-лула, така ли?
— Да.
— Тогава нека небето да ми е на помощ! Имаш право: като джентълмен съм длъжен да приема облога. Но ако го загубя, ще трябва да напусна клуба и никога вече не мога да се мерна пред очите на моите приятели. Ти си ужасен човек.
— Но най-накрая съм и един съвършен джентълмен, който добре знае какво означава обзалагането.
— Хмм, да. Но искам да ти кажа най-откровено, че преди, като половин джентълмен, ми беше по-мил. Можеш да си сигурен в това.
Опечален, той се отправи към задната палуба. Разбира се, нямах никакво намерение да го лишавам от любимата му лула. Затрудненото положение, в което го бях поставил, трябваше да му бъде като урок и да го накара да не се изказва толкова пренебрежително за хора, които имат принципа да не се обзалагат за щяло-нещяло. Междувременно бяхме отминали острова Пуло @си Малу й се бяхме отправили в югоизточна посока. Отляво, но доста далеч от нас, се появиха островите Банаик, а в далечината, от дясната ни страна, изплуваха малките островчета, които се проточват покрай северното крайбрежие на Пуло Ния. Насочихме се към залива Тапанули.