Вече знаех кой е пленникът, като се има предвид и факта, че лордът бил наредил на писаря да му осигури саронг и сламена шапка. Докато разговарях с кормчията, целият екипаж на яхтата се беше насъбрал около мен. Разказах им каквото бях видял и чул. Те се наканиха веднага да тръгнат, за да измъкнат лорда:
Наложи се малко да ги обуздая.
— Не бързайте толкова! Не можем да оставим яхтата без надзор и изобщо не са нужни толкова много хора. Впрочем, я вижте, лоцманът пристига с лодката си! Нека чуем какво ще ни каже!
Щом негодникът свали своето платно, ние му хвърлихме въже и той се изкатери на палубата. Поздрави и се приближи до мен.
— Сахиб, трябва да ти предам важно съобщение. Господарят на този кораб тръгна да търси Тигровия мост, нали?
— Да.
— Но това място не се намира тук наоколо, а е чак в Паданг. Ето защо заедно с писаря той се отправи натам и ми нареди да ви съобщя, че трябва бързо да го последвате и да го вземете на борда.
— Добре, но засега ти си на борда и ще те вземем с нас до Паданг, ала след като измъкнем англичанина от Тигровия мост. Вържете го!
Десет здрави ръце събориха лоцмана на земята, вързаха го и го отнесоха долу в трюма. Наредих да спуснат капитанската лодка във водата, взех четири добре въоръжени гребци, нарамих Мечкоубиеца заради пантерата и се качих в лодката. Тя се понесе през залива към устието на реката така, сякаш бе карана с парна машина.
За да се доберем с Квимбо до Тигровия мост ни бяха необходими повече от четиридесет и пет минути, а сега ни стигна и половината от това време. Момчетата въртяха веслата като дяволи, само и само час по-скоро да освободят своя лорд. Не продължихме по-нагоре от острова, а спряхме с лодката направо на пристана. Моряците се скриха, а аз затърсих гонга. Видях, че висеше на едно дърво. Ударих го силно три пъти. Линг-тао бързо излезе от къщата и дойде на острова. Като ме видя, той се стъписа.
— Кой си ти и какво търсиш тук? — попита ме строго.
— Искам да говоря с менер Бонтверкер и английския лорд, които си затворил тук.
От уплаха той взе да преглъща и едвам продума:
— Не те разбирам.
— Как се казваш?
— Си-сън.
— Хубаво! Само че хората ти те наричат Линг-тао. Аз съм от яхтата, чийто собственик си затворил тук. Ние пленихме твоята джонка «Хайанг-дзъ» и избесихме екипажа й. После заловихме Та-ки на Тилангджонг, а сега сме дошли да си разчистим сметките с теб и с брат ти Си-сън в Паданг.
— Все още не мога да те разбера — изпелтечи той.
— Тогава ще ти го кажа по-ясно. Ето ти!
Юмрукът ми го удари в слепоочието и негодникът се строполи на земята. Моряците излязоха от скривалището си, за да го вържат. В същия миг забелязах, че от къщата изскочиха писарят, малаецът и един кривокрак китаец, който сигурно беше пазачът. Искаха да видят кой беше ударил гонга. След минута и те лежаха вързани. Завлякохме ги през моста до откритото място пред голямата къща и там ги захвърлихме на земята. После се отправихме към вратата на външната ограда. Взех Мечкоубиеца в ръце, а един от моряците тихо отвори вратата. Но въпреки всичко хищникът ни чу. През леко отворената врата забелязах, че се беше снишил и се готвеше за скок, а очите му бяха насочени към нас. Вдигнах Мечкоубиеца, набързо се прицелих и стрелях. Куршумът, попаднал право в окото му, го накара да подскочи вертикално нагоре, след което звярът падна на същото място, където беше лежал. Моряците поискаха да влязат, но аз ги задържах, защото можеше да има и друга пантера, въпреки че преди това бях забелязал само една. Заредих отново изстреляната цев и влязох вътре. Нямаше друга пантера. Тогава ликувайки, моите придружители се наканиха да се втурнат към вътрешната ограда, която затваряше малко кръгло пространство. Но аз им направих знак да останат назад и тихо започнах да се промъквам сам към втората ограда. Намерих вратата й и напрегнах слух. Вътре разговаряха двама души:
— Той стреля — чух гласа на лорда. — Така може да гърми само неговата ужасна пушка.
— Наистина ли вярвате, милорд, че този немец ще дойде?
— Ще дойде! Няма да ме остави да кисна тук.,
— Ами ако пленят и него?