— М все пак ще трябва да се спуснеш долу.
— Аз ли? Трябва? И защо? Чарли, виж, връщам се с най-добри и почтени намерения, а в замяна на това ти искаш да ме пратиш на сигурна смърт. Нима е справедливо от твоя страна?
— Е добре, но какво ще стане с човека долу, ако не го измъкнеш?
— Човек ли? Къде?
— Направи като мен! Легни по корем и го огледай!
С голяма предпазливост той направи каквото му казах, а после ме попита:
— Китаец е, нали, Чарли?
— Да.
— Как ли е попаднал нещастникът в този затвор?
— Навярно сам ще ни каже. По вода не можем да се доберем до него. Невъзможно е заради онази страшна коралова бариера. Следователно ще трябва да се спуснем оттук.
По лицето на капитана се изписа отчаяние.
— Слушай, Чарли, от сърце ми се иска да помогна на този клетник, но каква ще му е ползата, ако заради него си счупя врата и самият аз остана да лежа там долу напълно безпомощен?
— Имаш право. Тогава аз ще се опитам да сляза.
— И с теб ще се случи същото — боязливо подметна той.
— Ще видим! Невъзможно е направо да се спусна съвсем до долу, но добре, че нося ласото си. Виждаш ли ей там до самия ръб на скалата планинския банан? От него ще се спусна до онзи тесен издатък в каменната стена, а ти ще имаш задачата да уловиш ласото, което ще ти подхвърля на връщане, и пак да го завържеш за ствола на дървото. Естествено, че когато започна да се изкачвам по него, ще трябва да го държиш с двете си ръце.
Отидохме до планинския банан, за който вързах ласото си съвсем ниско над земята. После захвърлих якето и шапката си и се спуснах до споменатия издатък, намиращ се на около петнайсетина стъпки под нас.
— Кептън, развържи ласото!
— Ай, ай! Но внимавай, Чарли! Паднеш ли долу, никой няма да може да ти помогне.
Намотах ласото около кръста си и продължих слизането. Цялата височина на скалата възлизаше на около двеста стъпки. От Малката площадка, широка само четири стъпки, на която бях стъпил, за някой добър планинар не беше трудно да се спусне още по-надолу. Само на около двайсетина стъпки от дъното на котловината това ставаше вече напълно невъзможно. Без премеждия успях да се добера до въпросното място.
Със затаен дъх китаецът следеше всяко мое движение. Но ето че в този момент той нададе едно възклицание, което изразяваше разочарованието му. Извърнах се към него и го попитах на куан-хо, [32] понеже предполагах, че така ще ме разбере:
— Как се казваш?
— Конг-ни.
— Откъде си?
— От Тиън-сиа, [33] там на си, [34] отвъд морето.
— А от коя провинция или от кой град?
— От Куанг-чой-фу [35] в провинция Куанг-тунг.
— Как попадна тук?
— Бях на едно лунг-йън, [36] което вчера бе потопено от тайфуна. Вълните ме изхвърлиха в този залив и ако не ме спасиш, сигурно ще умра.
— Можеш ли добре да се катериш?
— Бил съм във всички планини на Запада. Зрението ми е добро, а краката ми не треперят. Обаче ударих главата си в скалите и сега ми се вие свят, а лявата ми ръка е ранена и много ме боли.
— Ако превъзмогнеш болките си, ще мога да те спася.
— Ще се опитам.
Размотах ласото и спуснах примката му.
— Прекарай този ремък под мишниците си! Ще те изтегля с него.
Заради широките си дрехи и ранената си ръка той се приготви много бавно. После вдигна глава и ме попита:
— Няма ли да ме изпуснеш?
— Няма. Пази се с дясната ръка от скалата и ми помагай с краката си!
Той изпълни указанията ми и не след дълго се изправи до мен бледен и страшно отпаднал. Беше млад човек на около двайсет и четири години. Сигурно изпитваше силни болки, защото докато го изтеглях с ласото, той си разкървави долната устна със зъби — толкова силно я беше прехапал.
— Покажи ми ръката си! Искам да видя какво е състоянието й.
— Ти лекар ли си? Запознат ли си с «Чанг-ши-ий-туни» [37] и «Ван-пинг-дзуи-чюн»? [38] — попита ме той.
— Знам ги и двете, а също и «Ню-дзуан-и-дзунг-син-сианг» [39] — отвърнах аз, за да спечеля доверието му. — Дай да я видя!
Той ми подаде ръката си. Прегледът бе сигурно много болезнен за него, защото установих, че над лакета имаше счупване на костта.
— Ръката ти е счупена, но аз ще я наместя веднага, щом отокът малко спадне. Ще можеш ли да се изкатериш оттук нагоре?
— Иначе бих могъл и то с лекота, но сега съм много отпаднал. Подкрепяй ме!
Изпълних желанието му, ала скоро разбрах, че така нищо няма да стане. Опитах се приблизително да преценя тежестта му. Той бе як и жилав, но не беше кой знае колко едър.
36
Букв.: «Драконово око». Така китайците наричат вид джонки, чиято издигната предна част представлява драконова глава с неимоверно големи очи. Б. нем. изд.
37
«Цялата медицина на Чанг-цин» от Чанг-лу-ю, сина на онзи прочут лекар, излязла през 1705 година — книга от съкровищницата на класическата китайска медицина. Б. нем. изд.
38
«Завръщащата се пролет на всички болести» — книга от съкровищницата на класическата китайска медицина. Б. нем. изд.
39
Букв.: «Златно огледало на фармакологията», също един от класическите учебници. Б. нем. изд.