— Дайте ми да пия!
След като това стана, той яде от хранителните ни провизии с такава стръв, която ясно показваше, че е гладувал. После ме помоли:
— Кажи ми името си, за да знам как да се обръщам към теб, когато поискам да ти благодаря.
Казах му го. Той поклати глава.
— Когато се изрече някаква дума, човек трябва да може да си представи, да си помисли нещо. А твоето име няма душа. Позволи ми да се обръщам към теб на езика, който се говори в Шин-тан! [42] Ти си един тао-дзъ. Какъв сан или звание ти е Дал твоят император?
— Аз пътувам по целия свят, а после сядам да пиша книги за всичко, което съм видял.
— Тогава ти си не само сиой-дзай [43] или дзиой-ийн, [44] ами и дзинсъ [45] и имаш правото да заемаш най-високи и почетни постове в твоята страна. Ти си велик, силен и умен. Ще те наричам Куанг-си-дза-съ, [46] защото твоята родина се намира в ти-си. [47] Ще ми разрешиш ли?
Няма друг народ толкова учтив като китайците. Да наречеш някой от жителите на Небесната империя грубиян, е смъртна обида. Името, което Конг-ни ми даде, беше убедително доказателство, че и той не правеше изключение от това общо правило. То беше кажи-речи повече от високопарно, но какво ли можеше да ми навреди, ако го приемех? Ето защо кимнах и отвърнах:
— Разрешавам ти. Как се казваше джонката, с която претърпя корабокрушение?
— Фу-шин-хай. [48] Тайфунът я разби и издави всички хора с изключение на мен.
— Искаш ли да тръгнеш с нас за Куанг-чой-фу?
— Имаш ли кораб, който да плава дотам?
— Ей този човек има кораб, с който вече е обиколил всички морета.
Тогава той се обърна към капитана.
— Значи ти си ти-ту! [49] Как е твоето име?
Вместо капитана аз му отвърнах следното:
— Той все още не говори езика на твоята страна, тъй че аз ще играя ролята на тун-съ [50] между него и теб. Кептън, този човек се казва Конг-ни и желае да научи името ти.
— Търнърстик — отговори му моят приятел.
— Ту-ре-не-си-ки? Ще бъдеш ли тъй милостив, ти-ту Ту-ре-не-си-ки Куанг-ган, да ме вземеш с вас до Куанг-чой-фу? — учтиво попита китаецът.
Преведох думите му на «негово превъзходителство» адмирал Ту-ре-не-си-ки, който се разсмя от сърце и ме попита:
— Как е «да» на китайски?
— Зависи от диалекта. Или «чъ» или «сшъ».
Капитанът се обърна към Конг-ни и като кимна, каза:
— «Чъ», а нямам нищо против и да е «сшъ», приятелю! Щом те измъкнахме от едната каша, няма да те оставим да затънеш в другата я! Чарли, знаеш ли какво? Този човек се посъвзе донякъде и навярно ще може да стигне до брега. Вече се свечерява и ще трябва да побързаме да се махнем оттук!
Нямах нищо против. Конг-ни заяви, че имал достатъчно сили да върви сам. Дадох му кърпата си, за да я върже през врата си и да пъхне счупената си ръка в нея. После поехме на път. Скоро изминахме краткото разстояние до йолата. Изтикахме я във водата, качихме се в нея и взехме веслата. Конг-ни се държа храбро и не след дълго успешно се озова на борда на нашия кораб, където незабавно се заех с ръката му. Ако не бяхме отишли да ловуваме на самотния остров Стейпълтън, той сигурно щеше да умре от жажда и глад по най-мизерен начин.
Трета глава
В Хонконг
Ремонтът, от който нашият «Вихър» имаше нужда, се оказа, за съжаление, твърде голям. Тайфунът беше разтърсил из основи цялата конструкция на кораба. Строшаването на фока и на бушприта не беше останало без последствия за корпуса. Освен това липсваха двете лодки. За да бъдат възстановени най-значителните повреди се оказаха необходими две седмици престой в Порт Лойд. После най-накрая излязохме в открито море и се отправихме към Кантон, където щяха да бъдат извършени останалите ремонтни работи.
Ръката на Конг-ни не ме тревожеше, защото, както изглеждаше заздравяването й вървеше съвсем добре. И изобщо присъствието на китаеца ми беше от голяма полза. Моите занимания с китайски език бяха преминали в упражнения с пекинския диалект. А Конг-ни започна да ме учи на по-мекия и по-звучен говор на хората от южните провинции. Затова почти през целия ден аз не се отделях от него. Без самият той да забележи, бях станал негов ученик.
Но всичко това не бе убегнало от вниманието на капитана.
— Чарли, я ми кажи, нима този китаец е чак толкова възхитителен и незаменим човек, че не можеш да го оставиш дори и за една минута на мира? — попита ме той. — Трябва да ти призная най-искрено, че съм безкрайно недоволен от теб, защото съвсем си ме зарязал и то по един наистина ужасен начин.
44
«Повишен човек», отговаря приблизително на лисансие (удостоен с научната степен лисансиат). Б. нем. изд.
45
«Напреднал човек», означава нещо като доктор. Върху тези три степени се базира възможността за получаване на назначение в Китай. По-високи и знатни служби се дават само на дзин-съ. Б. нем. изд.
49
Ти-ту означава адмирал. Така с обичайната си учтивост китаецът е издигнал капитана до този висок ранг. Б. нем. изд.