— Добронг денинг! Каквонг предлагатенг за проданг?
Естествено, китаецът нищо не разбра, но все пак се досети какво искаше да му каже Търнърстик. Затова като използва ветрилото си вместо рупор, подвикна нагоре:
— Ли-си, ли-си! [68] Си-куа, си-куа!
Капитанът ми направи знак да се приближа.
— Чарли, я ела! Какво ми крещи всъщност този тип? Какво означава ли-си?
— Има предвид орехите, които виждаш в лодката му. Те са много хубави и кажи-речи имат вкус на пъпеши.
— Ами какво е това си-куа?
— Дини.
— Мътните го взели, че не можеше ли да ми го каже направо?
Той се наведе през релинга и му махна с ръка.
— Ниенг щенг купинг! Изкачинг сенг понг стълбатанг!
Той заповяда да спуснат подвижната стълба и нарамил дълга бамбукова пръчка, на която бяха накачени увити в рогозки сума ти плодове, китаецът се появи на борда.
— Виж, Чарли, той ме разбра! Наистина човек изпитва едно твърде възвисяващо чувство, когато знае, че владее езика на чужди народи. И за това трябва да благодаря на теб, Чарли, на теб и на моята невероятна дарба в овладяването на чужди езици, в, която непонятно защо до ден-днешен толкова се бях съмнявал. Ще купя всичкия боклук на този обесник.
Търговецът беше разтворил и разстлал рогозките. Търнърстик се приближи до него, посочи към ли-си и снизходително го потупа по рамото с думите:
— Колконг струватинг орехитенг?
Китаецът, добре разбрал съпровождащите жестове на капитана, взе една шепа ли-си и протягайки ръка към него, каза:
— И дзиън!
— Чарли, виждаш ли, че пак ме разбра? Но изглежда той по-лесно разбира китайския отколкото да го говори. Какво иска да каже с това негово «и дзиън»?
— Това ще рече един дзиън.
— А какво е дзиън?
— Малка монета като тези, които виждаш на врата му, нанизани на шнурче. В Европа я наричат сапека, монголците й викат дехос, а английскоговорящите народи я знаят като «кеш». Тя има един не съвсем незначителен курс. Двеста и петдесет или триста сапеки са равни на една немска марка.
— Значи шепа орехи ще получа за една трета от пфенига, а?
— Да. Тук всичко е страшно евтино.
— Well! Тогава ще продължа да го разпитвам!
— Продължавай, сър! — отвърнах му аз, развеселен и обзет от любопитство още да послушам неговия китайски. Капитанът посочи към дините.
— А ценатанг на тезинг дининг?
Китаецът избра две от най-хубавите.
— Сан дзиън!
— Сан дзиън? — повтори Търнърстик. — Този тип говори отвратителен китайски. Чарли, какво иска да каже?
— Три сапеки.
— Две такива огромни дини само за три сапеки, значи за един пфениг? Този човек сигурно е откраднал стоката си! Ще взема всичко!
Той направи кръгово движение с ръка над цялата стока.
— Вземамонг всичкитенг орехиг и дининг!
Търговецът преброи плодовете, а после ги събра всичките на един куп.
— Колконг струватунг?
— И чун!
— Какво иска да каже, Чарли?
— Един чун или дзиън. Това са сто сапеки, значи най-много трийсет или трийсет и пет пфенига. Не знам точно как върви днешният курс.
— За един такъв куп плодове? Чакай, той има още стока в лодката. Ще взема всичко, защото този човек ме разбира тъй чудесно!
Той посочи надолу към лодката.
— Качваменг цялатанг стокинг на борданг! Купувамонг я!
Китаецът направи доволна физиономия и донесе всичко.
— Колконг струванг всичконг?
— Съ чун.
— Ужасен китайски! Какво иска да каже, Чарли?
— Четири чун или четиристотин сапеки.
— Страшно евтино! Но откъде да му взема сапеките?
— И аз нямам. Дай му английски или американски дребни пари! Сигурно ги познава.
Капитанът му даде един долар и получи като ресто почти целия наниз от сапеки, който китаецът носеше на врата си. Тези дзиън са единствените монети, които са в обращение в Китай. Златото и среброто се продават като стока във вид на кюлчета и като средство за разплащане се приемат само на тегло. Сапеките са направени от мед и имат кръгла форма. В средата им се намира четвъртита дупка, за да могат да се нанизват на шнурове. Да носиш със себе си сапеки на стойност от пет долара означава да мъкнеш такава тежест, с която могат да се справят само много яки мъже.
В този момент се приближиха и лодки, които се даваха под наем. Конг-ни се приготви да се качи в една такава лодка. Естествено, той не притежаваше никакви пари и затова му предложих да му помогна.