— Ти си добър, но аз нямам нужда от нищо — беше неговият отговор.
Той се качи в лодката и скоро изчезна. Аз не очаквах някога пак да го видя и започнах да наблюдавам суетнята, която настана на борда ни след като при нас пристигнаха пристанищните чиновници, както и някакви други хора. Ето че изведнъж забелязах една по-голяма лодка, карана от двама гребци, която се приближаваше към нас. В нея седеше мандарин пети ранг с кристално копче. Лодката спря до стълбата и мандаринът се изкачи на борда. Той беше… Конг-ни.
Учудих се не толкова на промяната, станала с него за това кратко време, колкото на обстоятелството, че носеше отличителните знаци на един куанг-фу, без да е достигнал необходимата възраст. Той се приближи до мен и усмихнато ме поздрави с думите:
— Сега вече сигурно знаеш, кой е Конг-ни. Имаш ли време да ми диктуваш?
— Да. Ела да слезем в каютата!
Той ме последва и когато стигнахме долу, от широките ръкави на кафтана си извади необходимите неща за писане. После седна и ме попита:
— На каква тема ще пишеш, за да станеш сиой-дзой? — След като малко размислих, аз избрах да пиша по географски въпроси, тъй като по този начин се надявах да изявя в най-добра светлина своя «цъфтящ талант», което всъщност означава в превод «сиой-дзой».
— Избрах заглавието «Ниан-иан-куи-дзъ». [69] Съгласен ли си?
— Да, защото това е такава тема, която ще те направи много известен.
Започнахме работа. Аз диктувах, а той пишеше. Въпреки трудните китайски писмени знаци, Конг-ни се справяше толкова бързо, сякаш стенографираше. Естествено, моите езикови познания бяха твърде недостатъчни за тази цел и се налагаше често да ми помага. След два часа успях да завърша своята кратка студия. Следващите два трактата озаглавих «Пън-дзао-и-ийн» [70] и «Сио-тиан-ти». [71] Те бяха завършени преди още да се беше свечерило и даже доблестният Конг-ни бе учуден от «изключително неописуемите познания», които според него съм бил показал в моите работи. Аз обаче ще си призная най-откровено, че бях положил усилия да съчиня най-невероятни нелепости и да ги облека в такава езикова одежда, чийто надут и високопарен стил едва ли можеше да бъде надминат. Още след първите няколко реда някой европеец сигурно би заявил, че в случая става въпрос или за нечия разюздана фантазия, или че просто авторът е неизлечимо луд.
Тъкмо се бяхме заловили да подреждаме листовете, изписани по китайски маниер само от едната страна, когато при нас влезе капитанът и каза:
— Чарли, ти ме помоли да не ви смущавам, но въпреки това се наложи да дойда, защото онзи тип ще ме побърка.
— Какъв тип?
— Преди около час до нас спря някаква лодка, натоварена с различни пакети, и на борда се качи един човек, който действително ме подлуди. Неговият китайски е къде-къде по-лош и от езика дето се говори далеч на север от финландците и лапландците и аз не успях да изтръгна от него нещо друго освен «квак-пфу» и «кон-че»! Навярно се касае за някакви жаби и може би с това «пфу» иска да ми каже, че не ги обича, но за какви кончета става дума съвсем не ми е ясно.
— Ще видим!
Предположих, че пак ставаше въпрос за някой нов езиков «бисер» на мастър фрик Търнърстик и скоро се оказа, че не съм се излъгал. Когато се изкачихме на палубата, видяхме, че човекът дебнеше появяването ни съвсем близо до стъпалата, водещи към каютите.
— А сега внимавай! — обади се капитанът. — Бавно и ясно ще го попитам още веднъж, а ти едва ли ще чуеш нещо друго, освен неговото «квак пфуй» и «кон-че».
С бавно и отмерено движение той вдигна показалеца на дясната си ръка, тъй както човек обикновено прави, когато иска да привлече вниманието на някой друг и попита:
— Каквонг те водинг на моятунг корабинг?
— Куанг-фу — отвърна китаецът.
— Квак-пфуй! Ето ти го на, Чарли! Той посочи надолу към лодката.
— Накъденг си тръгналонг?
— Ком-ча!
— Кон-че! Прав ли съм, или не, Чарли?
Положих усилия да скрия усмивката си.
— Наистина, че този човек говори такъв китайски, какъвто изглежда все още не си чувал. Но аз ще се помъча да ти поясня казаното от него. Куанг-фу означава мандарин. Несъмнено има предвид нашия Конг-ни, който ей сегичка ще се появи откъм каютите.
— Аха, ами това «кон-че»?
— Всъщност би трябвало да каже ком-ча, а тази дума има много значения. На първо място означава безплатен чай, също както при нас има, да речем, безплатна бира или безплатен концерт. Освен това може да се преведе с предплата или капаро, а накрая има значение и на бакшиш.
70
«Естествена история на чужденците» — така китайците наричат другите нации. Б. нем. изд.