— Кой е тозинг старонг господининг?
— Фо! — гласеше отговорът.
— Фо? Кой е пък тоя, Чарли?
— Буда. В Китай го наричат фо.
— Ами кои са другитенг дваманг? — продължи да пита Търнърстик, посочвайки към двата идола отляво и отдясно на Буда.
Движенията на ръката му подсказаха значението на неговия въпрос и кимвайки първо към единия, а после и към другия, бонзът обясни:
— Фу-са и О-ми-то.
— Слушай Чарли, за мое учудване виждам, че дори и образованите хора в Китай говорят толкова лош китайски, че ми е невъзможно да ги разбера. Какво ми каза той?
— Бонзът си послужи едновременно с китайски и с японски. Китайците наричат фу-са прочутия будистки патриарх Бодхи-затва, който е изобразен в едната по-малка статуя. А О-ми-то [88] е на японски — такова е името на Буда в Япония.
— Да-а, ами кой и какво е всъщност този Буда?
— Буда е дума от санскритски и означава «мъдрец». Буда е бил прочут основател на познатата ни религия, живял е хиляда години преди Христа, а негов баща е бил Судходана, кралят на Могадха, която в нашето съвремие се казва Бехар. Истинското му име е било Срамана Гаутама, но са го наричали също и Зо-кия Муни, а и…
— Стига, стига, стига, Чарли! — извика Търнърстик, като затисна с длани ушите си. — Ако продължиш само още една минута да ме обсипваш с подобни имена, сигурно ще откача. Предпочитам да плавам в най-силния тайфун, отколкото да се оставя да ме понесе такъв ураган от толкова изкълчени чужди думи. Я по-добре да разгледаме тези стари зидове!
Обръщайки се към бонза, той посочи към стъпалата и попита:
— Можемонг ли да се изкачименг горунг?
Получихме разрешение без никакви възражения, но още на втория етаж капитанът се спря и каза:
— Чарли, продължавай сам нагоре! Та това тук е по-лошо и от нашия лов на диви кози! Аз ще си поотдъхна и ще те почакам тук.
Продължих изкачването с нашия водач. Ако бях очаквал някаква кой знае каква вътрешна архитектура или украса на храма, щях да бъда дълбоко разочарован, защото във всички помещения видях само голи зидове. Единственото, което ме възнагради за изморителното ми катерене по стълбите, беше прекрасният изглед на всички страни, открил се пред очите ми от кулата, която сигурно беше висока не по-малко от двеста и петдесет стъпки.
Бонзът беше просто… един бонз и с това е казано всичко. Цялото му образование се състоеше в познание на обичайните молитви и жертвоприношения и видях да се потвърждава предварителното ми мнение за него, когато обяви двете по-малки божества отстрани на Буда за фу-са и О-ми-то. Той дори не знаеше истинските имена на идолите, на които се кланяше. Общо взето бонзите са непросветени и незнаещи хора. Те живеят от благодетелността на другите, както и от даренията, които получават, за да поемат греховете на чуждите хора върху себе си, изкупвани от самите тях с благочестивия им начин на живот. Те нямат деца, тъй като живеят в безбрачие, но обикновено си купуват едно дете, някои син на бедни родители, когото обучават и възпитават за свой наследник, като го учат на малкото ритуали в тяхното богослужение, както и на късите молитви, в които се състои цялото им умение и всичките им познания.
— Ти не си фо-дзъ, [89] нали? — попита ме бонзът.
— Не. Аз съм киао-ю, християнин.
— Тогава навярно се учудваш, че ти позволяваме да влезеш в този храм, а?
— Не, защото в храмовете на моя Бог могат да влизат всички хора, следователно и всеки фо-дзъ.
— А молите ли се на вашия Тиън-чу, [90] кадите ли пред него благовония?
— Да.
— А кланяте ли му се със звънчета и гонгове?
— Ние му поднасяме по-мелодичен камбанен звън и по-хубава музика от вас.
— Как е възможно? Та нали сте варвари и нямате музика!
— Киао-ю имат по-хубава музика от фо-дзъ, хоей-хоей, дзанг, [91] дзи-пън, [92] както и от тунг-да-дзъ. [93] Вашата музика е лесна за изпълнение, а нашата е трудна за китайците.
— Нима искаш да ти повярвам?
— Все ми е едно дали вярваш, или не.
— Как се казваш?
— Куанг-си-та-съ.
— Това е забележително име. Познаваш ли нашите музикални инструменти?
— Да.
— Но не можеш да свириш на тях, нали?
— Все още не съм държал в ръцете си такъв инструмент, ала бих могъл веднага да започна да свиря на всеки от тях.
Бонзът се усмихна снизходително.
— На гонг?
— Да.
— На гамеланг? [94]
— Да.
— На анклонг? [95]
— Да. Но ти питаш повече, отколкото имаш право, защото анклонгът и гамелангът не са китайски, а малайски музикални инструменти.