Изглежда забележката ми го смути, ала той продължи да ме разпитва:
— А известни ли са ти пи-па [96] и дзию? [97] На тях се свири много трудно, тази музика е по-трудна от всяка друга по целия свят.
— Виждал съм ги, но все още не съм свирил на тях, обаче тази музика е толкова лесна за един християнин, че бих могъл веднага да започна да свиря на дзию, както и на пи-па. Християните имат такива музикални инструменти, на които един способен човек може да се научи да свири хубаво едва след като старателно се е упражнявал всеки ден в продължение на десетина години. А вие нямате такива инструменти.
— Твърде си самонадеян да твърдиш, че можеш веднага да засвириш на дзию и на пи-па. И двата инструмента се намират в жилището ми. Ще дойдеш ли с мен?
— Да.
По лицето му се изписа победоносна усмивка и той тръгна пред мен. Търнърстик ни очакваше вече с нетърпение. Той ме попита:
— Чарли, как беше горе на върха на тази кула?
— Високо, кептън.
— Високо ли? Well, можеше да го предположиш и от долу. Какво ще правим сега?
— Отиваме в жилището на този човек.
— И какво ще търсим там?
— Ще свирим.
— Тъй ли? Как — с уста?
— Нищо подобно. Ще свирим на дзию и на пи-па.
— Що за щуротии са това? Да не си се побъркал?
— Не съвсем. Дзию е нещо като цигулка, а пък пи-па е китара.
— А-а, тъй значи. Е, просто трябваше да го обясниш! Но аз…
— И тъй аз ще скрибуцам на дзию, а ти ще дрънкаш на пи-па!
— Аз…? На пи-па…? Я ме остави на мира с твоята пи-па! Да искаш подобно нещо от мен е все едно да накараш някой кит да плете! Никога през живота си не съм държал в ръцете си такова раздрънкано чудо.
— Тогава ще трябва да се оправям сам.
— Ами ще можеш ли?
— Мисля, че да.
— Чарли, ще ти кажа нещо на четири очи: не се излагай пред китайците! Да пронижеш с куршум главата на мечка или пък на тигър или да застреляш няколко диви кози не е чак толкоз трудна работа, защото е нужно само да се прицелиш и да натиснеш спусъка. Но една такава пи-па е опасно нещо, толкова опасно, че дори не ми се иска да се докосвам до нея.
— Ще видим!
Междувременно бонзът размени няколко думи с търговеца на плодове, който после бързо се отдалечи в посока към селото. Предположих, че отиваше да доведе слушатели, за да могат повече хора да станат свидетели на моето очаквано поражение.
От пагодата започваше тясна пътечка, извиваща се нагоре по височината към малка къщичка, която бе жилището на бон-за. Тя беше направена от бамбук, а покривът й — от сиви керемиди. Състоеше се само от един приземен етаж, а пред нея, носен от подпорни стълбове, имаше навес, под който можеше да се почива на сянка и на прохлада.
При пристигането ни, на вратата се показа едно момче и ни поздрави. Сигурно беше ученикът на бонза, който му пошепна няколко думи, след което ни бе поднесен чай. Пихме го по китайски от мънички чашки без захар или мляко.
— Страхотен обичай! — недоволно промърмори капитанът, свикнал на съвсем други чаши и съдове. — Ако реша по този начин да поднеса чай на моите момчета, то сигурно всеки от тях ще изпие по хиляда такива напръстника, а после спокойно ще попита кога всъщност ще си получат чая. Кога ли този човек ще донесе най-сетне своята пи-па-пум?
— Няма да ни кара да го чакаме кой знае колко дълго, кептън, защото, виждаш ли, слушателите ей сега ще пристигнат.
От селото към нас се беше проточило внушително шествие от мъже, жени и деца. Всички носеха букети цветя. Когато стигнаха до къщата на бонза, те ни поздравиха и ние получихме всичките цветя като подарък срещу плодовете и цигарите, които бяхме дали на техните хлапета. В Китай и най-дребният подарък се приема с голяма благодарност и ето защо моят скромен дар ми беше спечелил сърцата на цялото село.
— Какво ще правим с тези букети? — попита Търнърстик. — Невъзможно е да ги помъкнем с нас.
— Ще вземем само няколко, а другите ще оставим тук на бонза.
— Но все пак трябва да им благодарим, нали?
— Разбира се. Веднага ще го направя.
— Чакай, Чарли! Моля те, бъди така любезен да предоставиш тази работа на мен!
— Нямам нищо против! Кажи им нещо хубаво и затрогващо!
— Няма да се посрамя!
Той се изправи на крака и се обърна към хората с думите:
— Китайцинг, мъженг, женинг и децанг! Ниенг сме дошлинг, за да опознаемонг странатанг и хоратунг и оттук започвамонг.
И добренг е станалонг, понеженг вие ни носитенг букетонг за нашитенг плодовенг и цигаритонг. Ниенг изразявамонг нашетонг благодарностунг и се надявамонг, че виенг винагинг щенг си спомнитенг с добронг за насунг!