— Кои сте вие?
— Кои сме ли? Хмм, ами естествено хора! — отвърна Търнърстик с многообещаващо ръмжене.
— Как се казвате?
— Няма значение, момчето ми!
— Когато те питам, ще ми отговаряш, иначе ще те научим по-добре да си отваряш устата!
— Сигурно гледката няма да е никак лоша, old blunt-nose!
Изглежда китаецът нямаше никакво намерение да позволява на един пленник да го нарича «стар чип нос». Той пристъпи съвсем близо до капитана и заплашително вдигна юмрук.
— Човече, да те смажа ли?
Капитанът смръщи вежди и с гръмовен глас избоботи:
— Away — из… чез… вай!
Китаецът така се стресна от този негов тон, сякаш пред краката му бе ударил гръм. Той бързо отскочи две-три крачки назад.
— Само ми ела пак толкова наблизо — заплаши го Търнърстик, — и ще полетиш във въздуха като разпердушинено врабче!
Капитанът се намираше в настроение, в което бе готов да изреди цял списък от какви ли не заплахи и закани, но веднага след «врабчето» млъкна, защото съвсем близо зад нас се разнесе женски глас:
— Help, рог todos los santos! Help, mesch’schurs! [124]
Несъмнено тази смесица от испански и американски думи идваше иззад зида, пред който се намираха статуите на трите божества. Бях убеден, че викащата за помощ жена беше пленената португалка. Тя беше чула разговора ни и беше разбрала, че тук имаше хора, от които може би можеше да очаква подкрепа.
— Чу ли, Чарли? Кой ли вика?
— Жената на португалския търговец, за която научихме вчера.
— Нима и нея са я завряли в това свърталище на идоли и пирати?
— Да. Драконите споменаха за нея преди малко.
— Тогава трябва да я измъкнем! Ще изкъртя меча от ръката на този глинен бегемот или Левиатан, или както ще да се казва този тип и ще направя цялата банда на кайма!
— Нима си освободи ръцете?
— Ха, прав си! Какво ще правим?
— Ще изчакаме!
— Да, докато и нас ни заврат в някоя такава дупка.
— Сигурно няма да стане толкова бързо. Изглежда тези хора изобщо не умеят да връзват пленниците си както трябва. Те стегнаха само ръцете ни над лактите към тялото, тъй че можем да движим китките и пръстите си най-спокойно. Както виждам твоят възел ще се развърже твърде лесно и ако имаш възможност да застанеш само за една минута точно пред мен, бих могъл да те освободя.
— Една минута ли? Pshaw! Чарли, уверявам те, че и цял ден ще издържа пред теб. Да се приближа ли?
— Изчакай малко, изглежда взеха някакво решение.
След като китайците направиха ново съвещание, както си личеше, стигнаха до някакво не особено приятно за нас решение, понеже преводачът пак се приближи до нас, а от двете му страни пристъпиха други двама пирати с бамбукови пръчки в ръка. Отначало си бях наумил да изпробвам силата на моя талисман, но ако на тези хора им беше хрумнало да разговарят с нас чрез езика на тоягите, бях твърдо решен да предпочета този начин на преговори. След като пред капитана и пред мен се изтъпанчи по един от придружителите на преводача, той се обърна към нас с думите:
— Сега отново ще ви задам няколко въпроса. Не ми ли отговорите, ще заиграе тоягата!
Най-напред той пак заговори капитана:
— Ти си янки, нали?
— Момче, изчезвай оттук, ето това ще ти кажа! Докато сме вързани с тези въжета, няма да чуете от нас нито дума.
— Ще останете вързани, докато получим откупа. А ако никой не ви откупи, ще ви хвърлим във водата. И така, ти янки ли си?
Капитанът не му отговори. Преводачът направи знак на човека до него да го удари, но не се стигна дотам, защото Търнърстик светкавично стана от мястото си, втурна се към него, просто го прегази, а после така ритна другия в стомаха, че той отлетя на земята, където се претърколи два-три пъти. Третият, който стоеше до мен, беше затъкнал в памучния си пояс един малайски крис и съвсем естествено цялото ми внимание бе насочено към това оръжие. Тъй като имах възможност да движа ръцете си под лактите, не ми беше трудно да изтръгна камата на напълно изненадания пират, който изобщо не очакваше подобно нападение, а после, изгубил всякаква опора вследствие на ритника, нанесен му с тока на тежкия ми моряшки ботуш, човекът отхвръкна на няколко крачки назад.
— Наведи се, кептън! — подвикнах на Търнърстик.
— Дадено, но побързай!
Капитанът мигновено изпълни, каквото му наредих и така буквално поднесе въжето си пред острието на камата. Едно бързо рязване с острието и той бе освободен. После незабавно грабна криса и сряза и моите въжета. Всичко стана толкова бързо, сякаш бе дълго упражнявано и преди още някой от противниците ни да беше успял да се приближи до нас, ние бяхме вече захвърлили въжетата.