Джеймс Патерсън, Питър Де Джонг
Крайбрежен път
На Диана, Матю, Йосиф и Портър.
На Джак и Сузи.
През лятото на 2003 г. в Ийст Хамптън — квартала на богатите на Лонг Айланд — станаха три брутални убийства, както и още две, свързани с тях, в Ню Йорк. На тези престъпления бяха посветени безброй статии както в местната преса, така и в националните вестници.
Но ужасът от убийствата бледнее в сравнение с напрежението и общественото негодувание, обзело Хамптън, което се сгъстява още повече в навечерието на съдебния процес.
Това е история за всичко, което се случи тогава, но разказана от няколко от героите, пречупена през техните гледни точки. Не трябва да се забравя, че хората често прибягват до лъжи, особено в днешно време, и че ние понякога не подозираме колко далеч могат да стигат те в опитите си да излъжат всички наоколо.
Ето главните действащи лица, по реда на появяването им на сцената:
Ники Робинсън, седемнадесетгодишна домашна прислужница на непълен работен ден от Ийст Хамптън, Лонг Айланд.
Том Дънлеви, бивш спортист от професионална лига, понастоящем адвокат в Хамптън.
Данте Хейливил, обвинен за четири от убийствата, един от най-талантливите спортисти от всички училища в страната.
Катрин Костело, също адвокат, която ще играе важна роля в процеса за убийствата.
Локо, наркодилър, снабдяващ Хамптън с дрога.
Мари Скот, баба на Данте и негова наставница във всичко.
Детектив Кани П. Рейборн, разследващ престъпленията, извършвани по улиците на Бруклин.
Тази история е за всички тях.
Пролог
Има още някой в лятната вила
1.
Ники Робинсън
Ники Робинсън бе седемнадесетгодишна и убийствено готина. През целия горещ следобед тя се опитваше да не гледа безполезния си яркорозов мобилен телефон. От три дни не се бе чувала с Фейфър и сега бе ужасно вкисната. Не можеше да се отърси от гадното предчувствие, че са я зарязали, но са пропуснали да я уведомят.
Затова сърцето й едва не изхвръкна от гърдите й, когато мобилният й телефон иззвъня точно докато си чакаше реда за едно питие в Квик Март. Сграбчи апаратчето толкова настървено, че нейната най-добра приятелка Роуина я стрелна неодобрително иззад бара. Сякаш й казваше с очи: „По-кротко, малката“.
Роуина държеше да се запазва достойнството при всякакви романтични истории. И както обикновено — имаше право. Обаждаха се от „Мейдстоун Интериърс“ във връзка с някаква къща за чистене в Манток1.
През цялото лято Ники работеше за „Мейдстоун Интериърс“ и всичко беше наред, но лошото бе само, че никога не знаеше предварително къде ще я изпратят да чисти.
Бяха й необходими четиридесет минути, за да стигне по Кингс Хайуей от Бриджхамптън до Манток, както и още пет, за да намери квартала. Беше кацнал на един невисок хълм веднага след като се пресече шосе 27. Всички улици там се оказаха с имена на починали президенти, някои от които много отдавна бяха приключили земния си път.
Номер четиридесет и едно на улица „Мънроу“ не беше нито богаташка резиденция, нито някой бордей, а нещо средно между двете. Веднага щом прекрачи прага, Ники се успокои. По всичко личеше, че бе наета от двойка или от малочислено семейство.
В тази работа й допадаше не само това, че имаше стабилен доход, но и че се чувстваше самостоятелна. Вярно, чистеше къщите на белите, но поне никой не й надничаше зад рамото, не я следеше и не надзираваше всяка нейна стъпка. Освен това можеше да се облича както си иска… Сега смъкна джинсите и тениската си, оставайки само по оскъдния си бански от две части. Нахлузи си слушалките, пусна едно парче на Ар Кели и се залови за работа.
Започна със спалнята на долния етаж. Събра мръсните кърпи и чаршафите и ги струпа накуп на стълбата към сутерена. Чевръсто се справи с измиването на пода, след което продължи с горния етаж. От усилията черната й кожа, която понякога толкова обичаше, но в други случаи мразеше безкрайно, заблестя от потта.
Щом стигна до площадката на стълбата, тя долови във въздуха някакъв странен мирис, сякаш наблизо кадеше тамян. Постепенно започна да усеща миризмата по-силно и реши, че някой пафкаше с моряшка лула.
В това нямаше нищо необичайно — можеше наемателите на вилата да са наркомани.
Но когато отвори вратата на голямата спалня, сърцето подскочи в гърдите й. Опита се да изкрещи, докато в главата й отекваше само една мисъл: Белият дявол!
1
Малко селище на южния бряг на Лонг Айланд, наречено на името на местно индианско племе. — Б.пр.