— А той как е узнал номера на телефона на Уокър? — заинтересува се Ван Бърън.
— Представа нямам откъде го е докопал. Видях само как Фейфър разговаряше с моята братовчедка Ники в имението на Г. Смити Уилсън. Може би от нея го е взел.
— А ти самият как гледаше на това? — намеси се Найт.
— На кое? — не доразбра Данте.
— Ами на това, че Ерик Фейфър се е опитвал да ухажва твоята братовчедка!
Найт отново се бе надвесил над масата, така че щом аз тръшнах ръка в средата на плота, той отскочи назад тъй рязко, сякаш бяха гръмнали по него с пистолет.
— Ти си този, който има проблем! — повиших глас, заврял на свой ред носа си в лицето на Найт. При това много по-плътно, отколкото преди малко той с Данте. Блъфирах, разбира се, ала Найт нямаше откъде да знае това. — Данте няма нищо общо с тези убийства. Той е бил там. И това е всичко. А сега се яви тук доброволно, за да сподели с вас всичко, на което е станал свидетел: всичко, което е чул в онази нощ. Но ако не бъде променен тонът на разпита, няма да има повече разпити!
Найт ме изгледа тъй, сякаш се готвеше да стовари юмрука си в лицето ми. Наистина очаквах да го стори. Но преди да събере кураж, на вратата се почука нетърпеливо.
30.
Том
Барни ван Бърън излезе в коридора, а Дж. Т. Найт и аз продължихме да се гледаме наежено. Малко по-късно партньорът му влезе отново с една голяма кесия от кафява хартия. Тръшна я на масата пред себе си и зашепна нещо на ухото на Найт.
Не успях да чуя какво му шепнеше, но нямаше как да не забележа самодоволната му усмивка. Нито пък тази на Дж. Т. Найт. Какво, по дяволите, ставаше?
— Нека всички да се успокоим малко — поде Ван Бърън с трепет в гласа, от което думите излизаха от устата му сякаш закръглени. — Данте, нали по пътя с колата на Том насам тази нощ сте спрели пред денонощния ресторант „Принцес“ в Саутхамптън?
Данте отново ме изгледа недоумяващо, след което отговори:
— Да, за да може Том да се отбие до тоалетната.
— А само Том ли отиде до тоалетната?
— Не, мисля, че и Кларънс го последва.
— Мислиш ли, или си сигурен? — притисна го Ван Бърън.
— Сигурен съм.
— Значи си останал сам в колата? Така ли беше?
— Ами не ми се ходеше до тоалетната — надигна рамене Данте.
— Наистина ли?
— Накъде биеш? — попитах Ван Бърън, който може би не бе чак толкова тъп, колкото изглеждаше.
— Преди един час ни се обади по телефона едно лице, което е било в ресторанта тази нощ към два и половина. Той ни съобщи, че е видял един много висок чернокож младеж да изхвърля някакъв пистолет в контейнера за смет на паркинга край ресторанта.
— Това е лъжа! — извика Данте. Сетне поклати глава и ме погледна с отчаяние. — Въобще не съм напускал колата.
— Сигурен ли си? — настоятелно го изгледа детективът.
— Да. А вие защо не изпратите там един полицай, за да провери на място?
— Вече го направихме — заяви Ван Бърън и самодоволна усмивка разцъфна на устните му. После протегна ръка към кесията от кафява хартия и измъкна от нея запечатана найлонова торбичка. Стори го с жеста, с който играчите на покер свалят картите си, когато им се е паднал кент флош роял.
Вторачи се в нас, докато ние гледахме като омагьосани в прозрачната торбичка, по-точно в намиращия се в нея пистолет с черна пластмасова дръжка и матово стоманено дуло.
— Никога през живота си не съм виждал този пистолет! — извика Данте. — И това не е пистолетът на Майкъл.
Веднага го срязах:
— Нито дума повече, Данте!
31.
Том
Не знаех от какво се чувствам по-зле — от това, което се случи, или от мисълта как ще погледна Мари в очите. Поех бавно по стълбите към тясната приемна, където Мари и Кларънс, щом ме видяха, скочиха от столовете.
Зад тях слънчевите лъчи проникваха през стъклената врата. Паркингът навън бе щедро огрян от светлина. Беше осем сутринта. Данте и аз бяхме престояли цели два часа в онази тясна стаичка.
— Какво стана с внука ми, господин Дънлеви? — попита Мари.
— Трябва ми глътка чист въздух — промърморих аз и излязох през вратата в студената утрин.
Бабата на Данте обаче тръгна след мен и веднага ме спря, щом се озовахме пред сградата.
— Какво се случи с внука ми? Защо избягвате да ме погледнете в очите, господин Дънлеви? Застанала съм точно пред вас.