Йейтс не откликна на моя призив, но очевидно думите му бяха стигнали до слуховия му апарат, защото колата постепенно започна да намалява ход. Накрая той смъкна скоростта до позволената и започна да взима завоите по-плавно. Половината от айскафето ми все още бе в чашата, когато най-после се озовахме пред шестетажната, червенееща се отдалеч тухлена сграда. Паркирахме зад двата изпреварили ни автомобила от аварийния полицейски отряд.
— Е, дядка, достатъчно кротко ли шофирах? — смигна ми Джо.
Когато се изкачихме до четвъртия етаж, всички вече бяха там — Хийкин от съдебната медицина, Николо и Харт от отдел „Убийства“, както и едно ченге от патрулиращите по улиците квартални екипи. Именно той бе разбил вратата по сигнал на съседа, който предупредил в местния участък, че отвътре се разнасяла непоносима воня на леш.
Колегите с белите ръкавици проверяваха праха по бравата, водопроводните кранове, ключовете за осветлението и дръжките на прозорците. С изключение на тях всички останали бяха длъжни да ме изчакат и да оставят сцената на местопрестъплението така, както я бяха заварили.
Никой не докосна тийнейджъра, наполовина излегнат, наполовина приседнал в леглото си. Съдейки по гадната смрад и по бледата му кожа, както и от разръфаната му от плъхове голяма обувка, бих казал, че хлапакът бе мъртъв приблизително отпреди седмица.
— Когато пристигнахте тук, този телевизор беше ли включен? — попитах аз.
— Да — отвърна Харт. Той бе по-младият от двамата детективи от отдел „Убийства“, доста неприятен подлизурко. — Не сме намалявали силата на звука, нито сме сменяли канала. Никой нищо не е докосвал, Кони.
На екрана вървеше едно от онези нескончаеми комедийни шоута. Точно в момента една мършава негърка се занасяше с друга, доста по-дебела. Според Хийкин тя се държеше като истеричка.
— В кофти момент ли те сварихме, Джими? Защото ако е тъй, можем да пренаредим разписанието.
— Всичко е окей, шефе.
— Сигурен ли си? Гаджето ти е адски забавно. Искам да кажа, че нашият приятел тук явно си примира по нея.
Наредих на един младок от съдебната медицина да провери за отпечатъци дистанционното към телевизора. Сетне изключих апарата и зададох най-важния въпрос:
— И така, кой е този беден несретник, изтеглил такъв лош късмет?
35.
Рейборн
Съществуват три качества, които намирам за особено привлекателни у приятел или колега: да страда от някакво дълбоко и непреодолимо нещастие, да е плешив — както само един мъж може да бъде, и да има съпруга, която не се увлича по секса. Сега пак трябва да повторя, че всичките тези три неща вървят заедно, ала това не ги прави по-малко приятни за мен. Любимият ми съдебен лекар, Клифърд Краус, благословен да бъде, ги притежава и трите.
Заради всичките тези негови предразполагащи качества въобще не се притеснявам, че е два пъти по-добър в професията си от всеки друг на Седемнадесета улица. И той определено го знае. Клифърд Краус преди девет години пое ръководството на моргата към управлението — една година след като станах шеф на отдел „Убийства“.
Досега ни бе известно, че хлапето, проснато в момента върху металната маса в моргата, е Майкъл Уокър, седемнадесетгодишен, от Бриджхамптън, Лонг Айланд. Беше един от тийнейджърите, обявен за издирване във връзка с трите убийства в Ийст Хамптън. До тази сутрин дори не подозирах, че в Хамптън и в Ийст Хамптън имало толкова много чернокожи, да не говорим, че не бях чул за тройното убийство. Но какво пък, аз съм само едно улично ченге от Бед-Стю.
Когато влязох, заварих Краус пред бюрото си, вторачен в екрана на своя лаптоп. Покри с шепа слушалката на телефона и ми обясни, че тъкмо разговарял със съдебния лекар към окръг Съфолк.
— Преди малко получили моя рапорт по електронната поща — продължи той, след като привърши разговора. — Сигурни са, че пистолетът, с който е убит Уокър, е бил използван при трите убийства в Хамптън през уикенда в Деня на труда.
Краус взе големия си бележник с жълти листа и ме последва, когато влязох в моргата и се приближих към масата, на която бе проснат Уокър. Използвайки като показалец една пръчка за китайска храна, той ме разходи около трупа, при това от всичките му страни.
През деветте години в тази морга Краус не бе изгубил ентусиазма си — използваше цялата си интелигентност и старателност при откриване на полезни за разследванията анатомически находки. Дори с годините ставаше все по-добър. Започна с определянето на точния размер на смъртоносния отвор и неговото местоположение; не забрави, естествено, да ме запознае и с изходното отверстие; нито пък ми спести данните за ъгъла на проникването на куршума. Прочете ми бележките си, описващи калибъра, производителя и гилзата на куршума, спретнато прибран в найлонова торбичка до масата. Не пропусна да добави, че по трите показателя оръжието и заглушителят към него вероятно са като тези, които използват полицаите в Лонг Айланд.