48.
Локо
Веднага проумях какво искаше Б. У. от мен, а това, означаваше още едно пътуване до Бруклин и още едно бум-бум по поредния боклук.
Също като своите copmpadres19 в Хамптън и Ийст Хамптън, Мани Родригес работеше твърде много. Вече бе три часът сутринта, а още от единадесет вечерта бях паркирал колата си на улицата срещу апартамента на Мани. Всички, освен него, в Бед-Стю вече спяха. Дали това е някаква задължителна част от работния кодекс на емигрантите, или е нещо, което просто е в кръвта им? Quien sabe, ay?20
Най-сетне се появи и Мани Родригес. Точно навреме, защото стомахът ми не можеше да понесе повече дози от скапаното кафе.
Дори в тези среднощни часове той си подскачаше, докато крачеше. Клатушкаше се в такт с музиката, която напомпваше адреналина му през слушалките.
Ако ме питате, няма нищо по-пагубно за този град от слушалките, всевъзможните iPods21 и компютрите. Цял Ню Йорк е залят с тях, на хлапетата се предлага невероятен избор. Но как да ти излезе късметът с някое готино гадже, което чака до теб светофарът да превключи на зелено, като изобщо не го забелязваш, вглъбен в музиката си.
Или пък как да споделиш нещо е някой приятел и — въобще не говоря за гей двойките — а просто за двама приятели, обменящи мисли за живота. Сега всеки крачи насам-натам, очевидно заслушан само в своята музика, даунлоудвана от миниатюрния си компютър. Да, брат, тук царува пълна самотия до шия.
Освен това си е опасно. Стъпвайки на уличното платно, няма как да чуеш грохота на градския автобус, докато не попаднеш под колелата му. Нито пък ще разбереш кога някакво дребно китайче ще връхлети право отгоре ти иззад ъгъла с очукания си велосипед.
Е, сега може да добавя към всичко това и тъжния край на поучителната история на Мани Родригес. Толкова се бе вглъбил в своята музика, че въобще не ме чу, когато застанах зад него и свалих предпазителя на пистолета. Не усети нищо нередно, докато куршумът не разтроши черепа му.
Нещастникът дори не разбра, че е убит.
49.
Кейт
Синята папка с формалните оплаквания на противниковата страна срещу Рандъл Кейн бе оставена върху бюрото ми в офиса на „Уолмарк, Рийд и Блъндъл“ някъде към два и половина следобед. Затворих вратата на кабинета си и отмених всичките си ангажименти до края на деня.
Много добре осъзнавах, че изборът ми да водя това дело не се базираше само на моите умения в съдебните спорове. При дела срещу някой всемогъщ главен изпълнителен директор, обвиняван в нарушение на стриктно спазваните морални ограничения с жените, беше елементарен ход той да се появи в съдебната зала, съпровождан от жена адвокат. Не, за мен това въобще не представляваше някакъв проблем. Все още имах възможност да се ползвам от предимството си като преуспяваща в кариерата си дама, затова не губех надежда, че ще съумея да обърна съдебното изслушване в моя полза.
След като се запознах с обвинителния акт, реших, че можем да спечелим не само в съдебната зала, но и да се сдобием с подкрепата на медиите. Това предчувствие ме осеняваше всеки път, когато се натъквах в документацията на изрази като „враждебна работна атмосфера“. А те обикновено се срещаха в рубриките с читателски писма от страниците на „Спортс Илюстрейтид“. Поместваха ги редом до красавиците по бански костюми, чиито снимки украсяваха шкафчетата в мъжките съблекални.
Пресегнах се към купчината, за да взема първата папка със свидетелски показания. Всички те уличаваха Рандъл Кейн в изнудване в служебна обстановка с цел постигане на сексуално удовлетворение. Жена на тридесет и седем години, майка на три деца, бе работила като секретарка на Кейн в продължение на девет години. В нейните писмени, дадени под клетва показания, тя споменаваше за повече от тридесет случая, при които е била подлагана от Рандъл Кейн на физическо посегателство, придружавано от непристойни словесни изблици. Накрая не издържала и подала оплакване, но той впрегнал всичките си огромни ресурси, за да съсипе живота й.
След като изчетох всичко в тази папка, осъзнах, че съдебните проблеми на Рандъл Кейн не се ограничават единствено до защита от оклеветяване. Разбрах, че трудно биха могли да бъдат уредени чрез предварително съдебно споразумение. Още единадесет други жени бяха подали оплаквания, всичките заверени под клетва в съда. По същество поводите за тях бяха сходни. Включително и телефонните предупреждения на лакея на Рандъл Кейн — той прилежно ги осведомявал, че повече няма да работят за корпорацията на господаря му, ако не удовлетворят плътските му желания.
21
Портативен компютърен плейър, побиращ 1000 песни в петмегабайтовия си хард диск. Пуснат от Макинтош на пазара в края на 2001 г. Поддържа много аудиоформати, освен емпетройките (МР3), но не и WMA и MIDI на конкурента Майкрософт. — Б.пр.