Няколко от жените бяха запазили записите на тези разговори от свои телефонни секретари.
Затворих папката, отместих я в края на бюрото си и се загледах през прозореца към Ийст Ривър. Кейн очевидно не бе само един от многото съпрузи, редовно изневеряващи на жените си. Явно можеше да бъде много неприятен, досаден и отблъскващ, дори и нищо чудно да е изнасилвал жени… И тъй като богатството му се оценяваше на милиарди долари, той си заслужаваше да плати висока цена за своите прегрешения. Но ето че аз бях задължена да му помагам да избегне възмездието. Следователно с нищо не се различавах от домашния му лакей…
От десет години изпълнявах съвестно всичките си професионални задължения. Започнах от списанието „Юридически преглед“ в Колумбийския университет, после две години бях младши прокурор по корпоративни съдебни дела към кабинета на окръжния прокурор и накрая се озовах тук, в тази изтъкната юридическа агенция. И сега, след три и половина години, посветени на успешна кариера в „Уолмарк, Рийд и Блъндъл“, вече имах основание да се надявам, че ще дочакам деня, в който ще бъда удостоена с издигането ми до старши съдружник.
А знаете ли колко са жените, издигнали се до старши съдружник в „Уолмарк, Рийд и Блъндъл“? Нито една.
Изведнъж се замислих дали бе възможно Том Дънлеви да се е заел с някакво истинско, вълнуващо, жизненоважно криминално разследване? Бог да ми е на помощ, ако се окажеше, че е така. Досега Том ме е унижавал по много начини, но никога не бях допускала, че ще ме принуди да изпитвам професионална завист. Или — което бе още по-зле — чисто човешка…
Но сега съм много добре платен юридически консултант по корпоративно право, а пък Том Дънлеви се е заел да защитава някакъв чернокож младеж, за когото вярва, че е невинен. На всичкото отгоре — безплатно.
В този миг Тони Рийд ми махна с ръка да го посетя в кабинета му. Тръшнах купчината с клетвените декларации върху бюрото му, което със сигурност можеше да мине за антикварна ценност.
— По-добре ги прочети — започнах аз. — Ако се стигне до съдебен процес, Рандъл Кейн може да бъде изобличен като ненаситен и безмилостен сексуален маниак.
— Тогава не бива да се стига до процес — отсече Рийд.
— Не мога да представлявам Рандъл Кейн, Тони.
Той най-спокойно се надигна и затвори вратата на кабинета си, при това съвсем безшумно.
— Не мислех, че ще е нужно точно на теб да напомням колко е важен Рандъл Кейн за нашата агенция — впери поглед в мен Тони Райд. — Във всеки отдел — от отдела за корпоративно право до недвижимите имоти и трудовоправните въпроси — той ни натрупва стотици работни часове годишно. Една дузина нещастни жени са били манипулирани от някакъв безсъвестен адвокат, от някой, който преследва само собствените си користни цели. Е, нима тъкмо ние не сме наясно с тази игра! А какво ще стане, ако се докаже, че жените не лъжат? Знаете ли какво ще чуят тези дами? Че светът е доста груб и че всичко това отдавна вече се е случвало на толкова много преди тях.
— Вземи някой друг, Тони — повторих аз. — Моля те. Говоря съвсем сериозно.
За миг Тони Рийд сякаш се замисли над думите ми. После заговори с убедителния тон, който му бе помогнал да се утвърди като един от най-способните фирмени адвокати:
— За един амбициозен юрист, Кейт — а всичко досега сочи, че ти си сред най-амбициозните и способни наши юристи — случаи като този са само преходен етап. Затова, ако не се върнеш утре сутринта, в осем часа, в този офис и не ми съобщиш нещо друго, за твое добро и за доброто на тази фирма ще се престоря, че този наш разговор никога не се е състоял.
50.
Кейт
Тази вечер се прибрах в апартамента си нечувано рано — в седем часа. Преди три години купих този невероятно скъп едностаен апартамент в Горен Уест Сайд, построен през осемдесетте години, защото се предлагаше в комплект с малка градинка на балкона. Така че сега, докато си наливах в чашата от скъпото „Пино Поар“, можех да си седя в градинката и да се вслушвам в шумовете на големия град, гледайки светлините на апартаментите от отсрещните блокове.
Дълго съзерцавах как небето потъмняваше в тази късна октомврийска вечер. След това се прибрах вътре, за да напълня отново чашата и да си взема едно одеяло. Почти всичко вече бе наред, но все пак нещо не достигаше… Затова измъкнах навън и отоманката си, за да поставя краката си върху нея. Ето, сега вече ми хареса — удобно, топло и мизерно, както и целият ми живот.