Сега, вместо да отморява със скутера си, за който той рядко намираше време, може би си е купил сърф, макар хич да не се справя с дъската. И вместо в кожени дрехи се навлича в полиуретанов комбинезон, от онези, дето им викат още „непромокаеми костюми“.
Лично аз много уважавам истинските сърфисти. Фейф например беше страхотен атлет и същински цар на сърфа. Много повече ме дразнят сърфисти на средна възраст, които се чудят за какво ли се използват безупречно гладко оформените дъски за гмуркане. И се ядосвам, когато се опитват да завързват разговор с преднамерено подбрания простичък въпрос:
— Вие сърфирате ли?
Все пак лудостта по сърфовете се отрази добре на моите приятели. Имаше времена, когато Фейф изкарваше до петстотин долара на ден от уроците по сърфиране. Цялата тази мания бе паднала като манна небесна за Грифин Стенгър, който държеше в Амагенсет магазин за сърфове и велосипеди.
Та именно този Грифин ми спомена, че в събота сутринта на Крайбрежния път се струпват сърфисти любители. Опитвали се да се задържат на смешно ниските вълни, остатъци от високата вълна, която обикновено приижда от края на плажа по протежението на отсрещния бряг на залива Джордика. А той е на не повече от двеста метра от мястото, където бяха убити Фейфър, Уалко и Рочи. И тъй като през уикенда нямаше смисъл да се връщам в Колд Граунд Инкорпорейтед, реших да поразпитам дали някой от тези богове на океана не е видял нещо през нощта на убийствата.
В събота сутринта излязох от къщи още на разсъмване и зачаках да се вдигнат по-високи вълни, които да примамят маниаците сърфисти.
В първата група зърнах заобиколения от двама свои бодигардове Морт Семел, който миналата година продаде компанията си на eBay за три милиарда долара.
Пристъпих към него, за да се представя, но двамата мускулести и ужасно млади придружители и охранители пуснаха дъските си на пясъка и предизвикателно извикаха в един глас право в лицето ми:
— С какво можем да ви помогнем, сър?
— Искам да поговоря за минутка с господин Семел — бързо отвърнах аз.
— За какво, сър?
— Адвокат съм и представлявам един младеж, обвинен в извършването на три убийства тук, наблизо, преди два месеца. Зная, че господин Семел е съсед и добър познат на Г. Смити Уилсън и че често сърфира тук. Само искам да узная дали е видял или чул нещо в онази нощ, или дали познава някой, който може да съобщи нещо по случая.
Единият бодигард остана при мен, докато другият отиде при милиардера, след което дотърча обратно, сякаш нямаше търпение да сподели лошите новини.
— Нищо не е видял и нищо не е чул.
— О, да, разбира се. Но след като си направих труда да дойда чак до тук, бих искал да го чуя лично от него — упорито продължих аз.
— Идеята не е добра — изгледа ме бодигардът заплашително.
— Това тук не е негова частна собственост — заявих аз и усетих прилив на адреналин. — Това е обществен плаж, задник такъв. Ще говоря с Морт! — И закрачих към него.
Очевидно и тази идея не беше добра, защото се озовах проснат по гръб на пясъка, по-едрият от двамата затъкна устата ми с обувката си.
— Стой така — посъветва ме той. — И кротувай.
52.
Том
— Проумях картинката — рекох. — Ясна ми е, чухте ли?
Но това не означаваше, че бях престанал да обмислям ситуацията. Един сърфист с двама бодигардове. Колко мило! Дори забавно, ако не броим забележката ми, че това тук е обществен плаж. Така че сега лицето ми бе посипано с обществен пясък.
Малко след това сграбчих обувката, притисната върху лицето ми, и я усуках като главата на малката Линда Блеър във филма „Екзорсистът“. Глезенът на бодигарда издаде удовлетворяващ душата ми неестествен звук. После хрущялът около якото му коляно изпращя, а от устата му излетя страховит рев. Не го видях как падна, защото вече бях съсредоточил цялото си внимание върху неговия колега, с когото си разменихме няколко яки удара. Бяхме загрижени да си потрошим костите, преди другите сърфисти да се притекат, за да ни разтърват.
Трошене на кости в случая звучи може би леко преувеличено от моя страна. Но когато се върнах в колата си, едното ми око вече съвсем се затвори. А след още половин час, у дома, се наля с кръв. Ала щях да се чувствам много по-зле, ако тези негодници бяха успели да ме подплашат насред моя собствен плаж.