Освен това другото око все пак си вършеше добре работата, така че отново се заех с бележките си от последния ми разговор с Данте.
Освен проблема с окото и болките от натъртените ми ребра може би съм получил някой и друг як удар по главата, защото мога да се закълна, че една жена, изглеждаща досущ като Кейт Костело, току-що прекоси задния двор. Въпросната особа носеше сини джинси, бяла риза от „Пенгуин“ и черни маратонки „Конвърс“. Без предисловие пристъпи към ъгъла, където седях до дървената маса и все тъй свойски се настани на съседния стол.
— Какво се е случило с теб? — попита тя.
— Имах среща с двама бодигардове.
— Кого охраняваха?
— Някакъв тип от Крайбрежния път, с когото тази сутрин се опитах да поговоря за убийствата.
Кейт поклати глава и въздъхна:
— Не си се променил…
— Всъщност много съм се променил, Кейт.
Тогава тази жена, за която бях съвсем сигурен, че действително е Кейт Костело, рече:
— Промених решението си. Искам да ти помагам като съдебен защитник на Данте Хейливил.
Толкова се слисах, че не знаех какво да кажа.
— Работата е в това, че сега нямаш друг избор — продължи тя, — освен да кажеш „да“, защото междувременно вчера зарязах работата си и се преместих тук.
— Нали знаеш, че от всичко това няма да паднат нито пари, нито слава, нито медицинска застраховка. Нищо.
— Е, със здравето съм добре.
— И аз бях така тази сутрин.
— Съжалявам за срещата, която те е сполетяла — опита да се усмихне тя.
— А няма ли да съжаляваш, че ще работиш с някой, който никога дори не се е надявал да бъде нает от „Уолмарк, Рийд и Блъндъл“?
Тогава Кейт се разсмя:
— За мен непригодността ти за „Уолмарк, Рийд и Блъндъл“ е само един много важен плюс в твоя полза.
53.
Кейт
Та той си е още дете.
Много високо дете, което сега изглеждаше адски уплашено.
Това бяха първите ми недоизбистрени мисли, когато Данте Хейливил, силно приведен, за да не си удари главата в ниския таван, пристъпи в тясната стая за свиждания, където го чакахме с Том.
Личеше си, че Данте не плува в свои води, както преди време, заобиколен от връстници на баскетболното игрище. Как ли се мъчеше да издържи в такъв затвор с максимално строг режим, наблъскан с хиляда и петстотин престъпници. Очите му несъмнено го издаваха, че е адски притеснен…
— Идвам с добри новини — заговори Том. — Това е Кейт Костело. Тя е много известна юристка от Ню Йорк. Току-що пое твоя случай, като за целта временно се оттегли от работата си за една от големите юридически фирми в града.
Данте, който напоследък бе обръгнат от струпване на все по-лоши новини, само сви лице в тревожна гримаса.
— Нали няма да ме изоставиш, Том? — усъмни се тийнейджърът.
— В никакъв случай — увери го мъжът, загрижен Данте да разбере мотивите за моето привличане като втори негов защитник. — Сега се занимавам единствено с твоята защита и искам само едно: час по-скоро да те измъкна оттук. Но сега ти разполагаш с истински юридически екип — един поуморен бивш баскетболист и една първокласна адвокатка. А на всичкото отгоре Кейт също е от Манток, така че можем да я приемаме като една от нашите — довърши той и протегна ръка, за да стисне дланта на Данте. — Всичко това е само за твое добро!
Хлапакът на свой ред нетърпеливо сграбчи ръката на Том и двамата се прегърнаха. Едва тогава Данте за пръв път стеснително ме изгледа.
— Благодаря, Кейт. Оценявам жеста ти — отрони той.
— Радвам се да се запозная с теб — отвърнах.
Изведнъж делото ме заинтригува. Подобно чувство не бях изпитвала нито веднъж през последните няколко години. Зная, че звучи доста странно, но е истина.
Първото, което Том и аз сторихме, бе да поговорим с Данте за убийството на Майкъл Уокър. Той едва не се разплака, когато ни описа колко бил близък с него и колко му бе трудно сега да повярва, че може да е имал нещо общо с убийството му. В адвокатската си практика се бях срещала с какви ли не изкусни мошеници, майстори в даването на лъжливи свидетелски показания, така че Данте в никакъв случай не можеше да им бъде достоен съперник.
— Имам още една добра новина — добави Том. — Успях да попадна на следите на онзи младеж, който е бил в онази нощ на баскетболното игрище. Някакъв кубинец е, името му с Мани Родригес. Не можахме да си поговорим по-подробно, но той ми спомена, че видял нещо в онази нощ. Нещо сериозно. А след като вече знам къде работи, няма да е трудно отново да го посетя.