Малко след като Джарвис си тръгна, аз подкарах колата към полицейския участък. Като незначително нарушение това можеше да бъде проследено само по два начина. Полицейският патрул от Хамптън следеше движението по пътищата между Саутхамптън и Манток, но местната полиция отговаряше за всички произшествия в самото селище. И както можеше да се очаква, полицаите от двете служби никак не се обичаха.
Мики Портър, шефът на местния полицейски участък, бе стар мой приятел. Но за разлика от ченгетата в Хамптън, които се взимаха прекалено на сериозно, високият момък с червеникави мустаци не претендираше за екшън герой. Освен това нямаше нищо против Кейт и аз да защитаваме Данте пред съда.
Както навсякъде в страната, след 11 септември 2001 г. и нашият полицейски участък се сдоби с нов, мощен компютър за петдесет хиляди долара, доставен от Агенцията за националната сигурност. С негова помощ само след тридесет секунди Мики прочете от екрана данните за регистрацията на автомобила — нюйоркски номер, IZD235, издаден на името на моето приятелче от плажа Морт Семел. Неговият адрес в Манхатън бе Парк авеню 850.
Бинго.
Е, не съвсем…
— Въпреки че автомобилът е регистриран на името на Семел — заяви Портър, — аз съм напълно сигурен, че го кара само дъщеря му Тереза. — Прочете по-надолу по екрана и добави: — Ето, Тереза Семел, осемнадесетгодишна. Една седмица през август тя бе тук, като получи три акта за нарушения. Два от тях бяха за превишена скорост.
— Е, какво може да се очаква, когато се даде автомобил за сто хиляди долара на една осемнадесетгодишна хлапачка?
— Тук, на Крайбрежния път, нейното порше винаги предизвиква фурор — обясни Портър. — Опитите на родителите й да я ограничат бяха безполезни. Обаче Тереза наистина не е като другите тийнейджърки.
— Тя май беше модел — досетих се. — И излизаше с някакъв музикант от Гънс енд Роузис?
— Да, със Стоун Темпъл Пайлътс, но тази история май приключи наскоро. Красиво момиче. Беше само на четиринадесет години, когато поместиха снимката й на корицата на „Вог“. Сетне изигра ролите на отявлени млади наркоманки в един-два филма, посветени на живота на тийнейджърите. Само че оттогава на няколко пъти е посещавала клиника за рехабилитация.
— Сигурно й е дошло до гуша да бъде хем богата, хем красива — подхвърлих иронично.
— Не зная. Аз съм само красив — усмихна се Портър.
— Тогава е по-добре да ми се довериш. Налага се да се срещна с това момиче. Не зная поради каква причина, но тя е присъствала на мястото на убийствата.
58.
Том
В най-скоро време трябваше да си поговоря с Тереза. И то преди самата тя да си бе навлякла някаква беля или друг да й стори тази услуга. Ала съвсем не очаквах Мики да ми позвъни още преди да бях изминал половината от обратния път към Манток.
— Имаш късмет. Том. Тереза Семел току-що се появи в града, след като я изписали за пореден път от клиниката „Бети Форд“. Побързай, може би ще я завариш, докато още е чиста. От това, което подочух, напоследък решила да замени страстта си към хероина с фитнес. Та затова по цял ден ще виси в Центъра за рехабилитация.
— Не се казва страстта, Мики, а зависимостта.
— Да, Том, знам. Само ти напомням, че това момиче пръска по хиляда долара на ден, за да се изчисти като Пилат Понтийски.
След четвърт час паркирах колата пред входа на Центъра за рехабилитация и се спрях, за да наблюдавам Тереза през овалния прозорец от зелено стъкло.
Върху дюшеците на пода бяха налягали пет жени, предани привърженички на програмата за здравословно възстановяване. Доколкото можех да преценя, всичките изглеждаха в чудесна форма, но нито една не можеше да съперничи на Тереза Семел по усърдието, с което се самовглъбяваше в трудните физически и дихателни упражнения.