През следващите десетина минути Роберто напразно се стараеше да ме впечатли, разказвайки, че притежавал половин дузина къщи и още толкова ламборгини и майбаси. Не пропусна нехайно да добави, че бил президент на „неголяма бизнес империя“, но от ден на ден в него все повече се засилвало желанието да заживее „по-скромен, но по-истински живот“.
Монологът му бе като добре премерена пиар кампания и когато най-после млъкна, Роберто ме дари със стеснителна усмивка:
— Сега е твой ред, Кейт. С какво се занимаваш? — мина на „ти“ спътникът ми.
— Господи, този въпрос е толкова притеснителен. Мисля, че само се опитвам да разнообразя живота си. Или по-скоро се опитвам да помагам на другите и те да се порадват на живота. Ръководя две фондации, като едната от тях подпомага децата да се справят с предучилищната подготовка. А другата организира летни лагери за хлапета от всичките рискови групи.
— Значи се занимаваш само с добри дела. Колко впечатляващо.
— Поне от време на време — скромно изрекох аз.
— А какво правиш, когато слънцето залезе? Впрочем много ми харесва как умееш да се обличаш.
Бях си купила една черна рокля от „Лакост“, с три размера по-тясна, защото след като приключих разговора с Еди, ми остана достатъчно време, за да притичам до търговския център в Бриджхамптън.
— Ами опасявам се, че се посвещавам на обичайните човешки пороци. Не могат ли да измислят някакви по-нови? — усмихнах се закачливо.
— Алтруистична и неприлична. Звучи перфектно! — възкликна Роберто.
— Като заговорихме за перфекционизъм, знаеш ли някой филантроп, който би могъл да ми пусне малко екстази? — неочаквано го попитах аз.
За част от секундата мъжът присви устни и си помислих, че няма да ми каже нищо. Но нали, дяволите да го вземат, иска да се пише за мой сърдечен приятел?
— Мисля, че тази работа може да ти я уреди същият човек, който доставя всичко, от което се нуждаеш в тази насока. Говоря за извънредно скъпия Локо. Изненадан съм, че още не си се включила като негова клиентка. От това, което съм подочул, той притежава добре уреден монопол и е твърдо решен никому да не отстъпва територията си. Оттам идва прякорът му. Но в негов плюс е това, че е адски дискретен и надежден, пък и плаща щедро на местните полицаи, за да не му създават затруднения.
— Звучи доста впечатляващо. Срещал ли си се с него?
— Не. И възнамерявам да се придържам към тази схема. Но ако ми дадеш телефонния си номер, ще гледам да ти уредя нещо за следващия уикенд.
Под нас магистралата от Лонг Айланд се скри в тунела Мидтаун, а след секунда в далечината изскочиха небостъргачите на долен Манхатън.
— А защо ти не ми дадеш твоя? — предложих му аз. — Ще ти звънна в събота следобед.
Само минута ни отне да прекосим Манхатън по ширината му, след което хеликоптерът се спусна над тясната бетонна площадка между Хъдсън и магистралата към Уест Сайд.
— Ще те очаквам с нетърпение — отвърна Роберто и ми подаде визитната си картичка.
На нея бе изписано само: „Роберто Нуньес, човек“. Мили боже!
— Междувременно има ли някакъв шанс да те убедя да се присъединиш към мен за едно мартини? — предложи мъжът. — Моят иконом го прави отлично.
— Нека да не е тази вечер.
— Не обичаш ли мартини?
— Обожавам го.
— Тогава какво?
Погледнах го в очите:
— Може да съм декадентски настроена и да се занимавам с добри дела, Роберто, но не съм лесна.
Той се засмя. Аз съм толкова готино момиче — когато пожелая.
60.
Том
Горе-долу по същото време, когато Кейт отпътува с хеликоптера за Манхатън, аз се настаних на тясната седалка в скромната зала в Амагенсет, вмирисана на тебешир и вкиснато мляко.
Също като Кейт имах роля, която се налагаше да изиграя. Но ако трябва да бъда честен, не бях сигурен докъде можех да се разпростирам.
Докато се адаптирах към условията на сцената, на която щях да играя, вътре влязоха още хора, повечето от тях възрастни, понесли със себе си малки столчета. Колкото и да бяха богати, никой от тях не се държеше надменно. Ръководителят на групата „Анонимни алкохолици“ затвори вратата след последния и ми даде знак с ръка. Станах, отидох до стената и се изкашлях.
— Казвам се Джон Смит — започнах. — И съм алкохолик.
Тълпата забъбри одобрително, разпознала в мен един от своите. Бяха решени да ме подкрепят, за да разкажа докрай семейната си драма.