— Моят баща ми даде първата чаша бира, когато бях на единадесет — продължих с лекота, понеже по една случайност това бе самата истина. — На следващата вечер излязох с приятели и славно се напих. — И за това не излъгах, но от тук нататък трябваше да разчитам единствено на въображението си. — Чувствах се толкова добре, че прекарах следващите двадесет години в опити да пресъздам онова превъзходно усещане, което тогава ме изпълни. Това, разбира се, никога не се повтори, но както сами се досещате, не ми попречи да продължавам с опитите.
Последваха окуражителни кимвания, които означаваха, че може би действително принадлежа към тях, тоест — че едва ли мога да послужа като пример за трезвеник. Но се опитах да не мисля за това, а само да се съсредоточа в моята изповед:
— Преди шест години жена ми се изнесе, а аз се озовах в болницата. Тогава именно за пръв път отидох на сбирка като тази и, слава богу, сетне ми бе по-лесно да се въздържам от чашката. Но по-късно моят живот и най-вече работата ми започнаха да стават все по-стресиращи.
Допусках, че някои от събралите се могат да познават работата, която посочих, но Амагенсет е свят, различен от Манток, пък и аз лично не познавах нито един от тях.
— През последните две седмици се почувствах склонен отново да рухна в бездната, затова сега съм тук, пред вас — продължих. Това също не беше кой знае колко далеч от истината. — Трудно ми е да си го призная, но се нуждая от малко помощ.
До края на сбирката аз вече разполагах с неколцина нови приятели, дори част от тях останаха да се мотая с мен на паркинга. Не искаха да ме оставят тук сам и безпомощен. И така, облегнати на своите биймъри и мерцедеси, те се заеха да ми разказват своите преживелици, достигащи чак до спомените от казармата. Мъжете цял живот си остават момчета и е невъзможно да не се надпреварват в хвалбите си.
Един от тях например ми описа как го ескортирали двама полицаи от родилния дом на сутринта, когато се родил първият му син. Друг пък успя да го надмине с описанието си как се напил до безсъзнание след смъртта на своя старец. Действително започнах да се усещам донякъде излекуван.
— А твоята любима отрова каква е? — попита ме холивудски продуцент с посивяла брада, притежател на един от онези скъпи, прекрасни домове покрай Крайбрежния път.
Признавам, че ме спипа неподготвен.
— Искаш да ти я кажа по-конкретно? — попитах аз, докато трескаво се мъчех да измисля нещо по-правдоподобно.
— Да, именно по-конкретно — натъртено повтори той и предизвика залп от бурен смях сред събеседниците ни.
— Ами падам си по белите, а не по чернокожите. А руснаците все пак са от бялата раса, нали не греша? — набързо импровизирах аз. — Зная, че звучи смешно, но на мен хич не ми е до смях. Стигал съм до две бутилки водка на нощ. А ти? Какво ще кажеш за себе си?
— Харчех по три хиляди долара на седмица и един от проблемите ми е, че можех да си го позволя.
— От Локо ли се снабдяваше? — попитах аз, но тутакси усетих, че съм прекрачил една невидима черта.
Внезапно всички наоколо притихнаха. Продуцентът ме фиксира с втренчен поглед. Моментално се присвих и измънках приглушено:
— Попитах, защото и аз се снабдявах само от този налудничав шибаняк.
— О, така ли? — Продуцентът се наведе доверително към мен, подпрян на капака на черния си рейндж роувър. — Тогава си попаднал на точния адрес. Но какъв си по-точно: алки или джънки30?
— Джънки — признах си, свел поглед към бетона. — Не ви познавам, момчета, затова си съчиних тези глупости за пиенето.
— Ела тук — подкани ме той.
Казах си, че съм загубен, ако му хрумне да провери ръцете ми за следи от инжекции, но нямах друг избор.
Пристъпих плахо към джипа му, а той отново се втренчи в очите ми. Стори ми се, че ме гледа цяла вечност. После се отдръпна от колата си, сграбчи ме за раменете и завря сивата си брада в лицето ми.
— Хлапе — рече, — щом аз можах да го превъзмогна, и ти ще се справиш. И повече да не си се приближил до онзи шибан Локо. От това, което съм чул, излиза, че е един от онези, дето са пречукали момчетата на плажа през лятото.
61.
Том
На следващата сутрин двамата с Кейт разпръснахме навред бележките си из офиса, така както рибарите разпъват своите мрежи на кея в Манток. След цял месец ровене — отчасти открито, отчасти безсрамно задкулисно — успяхме донякъде да се справим. Вече разполагахме с половин дузина обнадеждаващи следи. Според Кейт всяка нова брънка от веригата ще ни облекчава все повече в усилията ни да убедим съдебните заседатели да се усъмнят в представената от обвинението версия за случилото се в онази фатална нощ.