Изведнъж Марен отново станал само племенник. Сега, когато синът се върнал, бизнесът в Танжер вече не интересувал Клод, а заемите и инвестициите, на които Марен и Адриен разчитали, рязко секнали.
— Той не ни обясни каква е причината. Казваше, че Лез Имортел има нужда от ремонт. Че трябват нови укрепления, за да се предпази плажът. Смяна на съоръженията. А в края на краищата това беше и в наш интерес, защото ние щяхме да наследим Лез Имортел.
Дотогава изобщо не се споменавало за Жан-Клод. Вродената предпазливост на Брисман заговорила още в началото и той не бил склонен да разкрие картите си, преди да се увери, че блудният син наистина е негова плът и кръв. Предварителните разследвания като че ли потвърдили това. След заминаването си от Льо Дьовен майката на Жан-Клод се завърнала в старата си родина Ирландия. Омъжила се повторно, създала ново семейство. Казала на Брисман, че Жан-Клод от няколко години не живее с нея и че тя рядко поддържа контакт с него, но винаги му препраща чековете, които получава от баща му. Това донякъде потвърдило историята на Флин. По-важното било, че имало писма, писани от Брисман, снимки на напусналата го съпруга с Жан-Клод, свидетелства за раждане. И накрая, имало истории, които само Жан-Клод и майка му знаели. Марен препоръчал тест за бащинство. Но дълбоко в сърцето си Брисман вече знаел, че няма нужда от потвърждение. Флин имал очите на майка си.
Той накарал Флин да му помогне за проблема с ерозията, като намекнал, че ако се представи добре в Лез Имортел, ще получи за награда партньорство в бизнеса. Това било начин за Брисман да го държи под око и да го провери.
— Чичо ми не е будала — каза Марен с кисело задоволство. — Дори Жан-Клод да е този, за когото се представя, съвсем ясно е защо се е върнал. Иска пари. Защо иначе ще чака толкова години, преди да се появи?
Като всички дьовиняни, Брисман познавал добре тази ситуация. Дезертьорите се посрещат с разтворени обятия, но със затворени портфейли, защото се знае, че каквото се връща, не винаги остава.
— Той му намери работа. Каза, че ако ще наследява бизнеса, най-добре да започне от дъното — Марен се засмя. — Единственото нещо, което ме радва в цялата тази работа, е мисълта за лицето на оня негодник, когато чичо ми му е казал, че трябва да заслужи името си.
Последвала разправия. При спомена за това Марен се оживи.
— Старецът ми разказа всичко. Беше побеснял. Жан-Клод разбра, че е стигнал твърде далеч, и се опита да го успокои, но вече беше късно. Чичо ми му каза, че ако не заслужи мястото си тук, няма да види и стотинка, и го изпрати в Ле Салан.
Но избухването било овладяно и от двете страни. Жан-Клод дал на баща си време да се успокои, докато самият той работел, за да спечели благоволението му. Постепенно Брисман започнал да осъзнава някои от предимствата да има шпионин в Ле Салан.
— Жан-Клод научаваше всичко. Кой е на път да се разори, чий бизнес върви зле, кой с чия жена се среща, кой е задлъжнял. Той има дарбата да се сближава с хората. Те му вярват.
След няколко месеца Брисман знаел всяка тайна в селото. Благодарение на крайбрежните укрепления в Лез Имортел бизнесът в Ле Салан бил в пълен застой. Риболовът замрял. Няколко души вече му дължали пари. Той можел да ги съсипе, когато пожелае.
Сред тези хора бил и Дебелия Жан. Флин от самото начало го осиновил и станал негов приятел по множество незабележими начини, като служел за свръзка между него и Брисман и така му дал възможност да вземе пари назаем, когато неговите спестявания започнали да се изчерпват. Брисман посрещнал плана с ентусиазъм. Ако Дебелия Жан можел да бъде купен, то след година-две селото Ле Салан — или каквото е останало от него — щяло да бъде изцяло негово.
— Тогава ти се върна — каза Адриен.
Това променило всичко. Дебелия Жан, дотогава лесен и податлив, престанал да им сътрудничи. Моята намеса била прекалено агресивна. Тънката паяжина на Флин била унищожена.
— Тогава Жан-Клод смени тактиката — обясни Адриен с дяволита усмивка. — Вместо да се занимава с татко, той се съсредоточи върху теб. За да напипа слабите ти места. Ласкаеше те…
— Не е вярно — бързо отвърнах аз. — Той ми помагаше. Помагаше на всички ни.
— Помагал е на себе си — поясни Марен. — Той каза на Брисман за плаващия риф веднага щом в Ла Гулю започна да се появява пясък. Помисли, Мадо — каза той, като видя изражението ми. — Не си си въобразила, че го прави заради теб, нали?
Аз го гледах зашеметена.
— Но Лез Имортел… Той от самото начало знаеше какво ще причини на Клод.
Марен сви рамене.
— То може да се поправи — каза. — А и малко натиск върху Лез Имортел беше точно това, от което Руже имаше нужда, за да накара чичо ми да развърже кесията — Марен ме погледна с горчива усмивка. — Поздравления, Мадо. Твоят приятел най-после заслужи името си. Сега е Брисман, с дебела чекова книжка за доказателство и петдесетпроцентов дял в „Брисман и Син“. И всичко това благодарение на теб.