Выбрать главу

Спомних си за друга нощ, преди много време: нощта, когато слагахме плаващия риф. Тогава нашият план ни се струваше невъзможно грандиозен, вдъхновяващ със своята мащабност. Да откраднем плажа. Да променим бреговата линия, като богове. Но планът на Брисман — идеята, скрита зад всичко това — засенчваше моите скромни амбиции.

Да открадне Ле Салан.

Единственото, което му оставаше сега, беше да сложи последното парченце от пъзела и всичко ставаше негово.

57

— Сещам се за какво си дошла толкова рано — каза Тоанет.

Минавах покрай къщата й на път за селото. Мъглата над морето се беше разстлала като свитък, тласкана от прилива, само около слънцето беше останала малка прозрачна част, която после можеше да премине в дъжд. Тоанет, облечена в дебела пелерина и с ръкавици, хранеше козата си с огризки от зеленчуци. Козата дръзко се нахвърли върху ръкава на куртката ми и аз я отблъснах с раздразнение.

Тоанет се подсмихна.

— Слънчев удар, момичето ми, сега само това е тревожното — и той може да бъде сериозен за тази негова северна кръв, но не и смъртоносен, не. Не и смъртоносен — тя се усмихна. — Почакай ден-два и той ще се върне по-безгрижен отпреди. Това успокои ли те, момиче? За това ли дойде да ме питаш?

Отне ми известно време да разбера какво имаше предвид. Всъщност аз бях така погълната от мислите си, че болестта на Флин беше отстъпила на заден план — сега, когато знаех, че е в безопасност — и се бе превърнала в тъпа болка някъде дълбоко в главата ми. Когато Тоанет заговори за това така неочаквано, почувствах как лицето ми пламва.

— Всъщност исках да видя какво прави Мерседес.

— Давам й работа — каза старицата, като погледна към къщата. — На пълно работно време. Пък и непрекъснато трябва да се оправям с неканените гости — малкият Дамиен Геноле обикаля по всяко време на деня и нощта, и Ксавие Бастоне не иска да се махне, и майка й идва да крещи като ненормална. Кълна се, че ако кракът на тази жена пак стъпи тук… Ама какво ти е? — тя ме погледна проницателно. — Не изглеждаш добре. Да не се разболяваш?

Поклатих глава.

— Тази нощ не спах добре.

— И аз не мога да кажа, че спах спокойно. Но казват, че червенокосите са по-късметлии от нас. Не се тревожи. Няма да се учудя, ако се прибере още тази вечер.

— Хей! Мадо!

Викът дойде иззад гърба ми. Обърнах се, благодарна за това, че ни прекъснаха. Бяха Габи и Летисия с покупките си за деня. Летисия ми махна повелително от върха на дюната.

— Видя ли големия кораб? — изчурулика тя.

Аз поклатих отрицателно глава. Летисия посочи неопределено към Ла Жьоте.

— Зен! Иди да видиш!

После се втурна към плажа, като повлече Габи след себе си.

— Поздрави Мерседес от мен — казах на Тоанет. — Кажи й, че мисля за нея.

— Хе — стори ми се, че старицата ме гледа с подозрение. — Може да дойда с теб. Да видя големия кораб, хе!

— Добре.

От селото се виждаше съвсем ясно: дълъг нисък силует, едва видим в бялата мъгла на Поент Гризнос. Прекалено малък за танкер, нетипичен за пътнически кораб, можеше да бъде някакъв вид товарен кораб, само че ние познавахме всички, които минаваха оттук, а той не беше от тях.

— Може да е закъсал — предположи Тоанет и ме погледна. — Или да чака отлива.

Аристид и Ксавие чистеха мрежите си в залива и аз ги попитах за мнението им.

— Може да е свързано с медузите — заяви Аристид, като вадеше голям рак от един кош. — Тука е, откакто сме излезли. Малко по-нататък от Нид’Пул, голяма работа, хе, с машини и всякакви такива неща. От правителството, или поне така разправя Жожо льо Гоелан.

Ксавие сви рамене.

— Не е ли малко голям за няколко медузи? Не е краят на света.

Аристид го изгледа мрачно.

— Няколко медузи, а? И представа си нямаш. Последния път, когато се случи такова нещо… — той преглътна забележката си и се върна към своята мрежа.

Ксавие се изсмя нервно.

— Поне Руже ще се оправи — отбеляза той. — Жожо ми каза тази сутрин. Изпратих му бутилка дьовиноаз.

— А пък аз ти казах да не бъбриш с Жожо льо Гоелан — сгълча го Аристид.

— Не съм бъбрил с него.

— По-добре си гледай работата. Ако правеше само това, може би още щеше да имаш някакъв шанс с момичето на Просаж.

Ксавие извърна поглед и се изчерви зад очилата си. Тоанет вдигна очи към небето.