Выбрать главу

Флин не беше там. Не очаквах да бъде — присъствието му несъмнено би превърнало и без това хаотичното събиране в бунт или побой, — но аз почувствах странна болка от липсата му. Пропъдих я, ядосана на себе си.

Липсваха и други познати лица: Геноле и Просаж — вероятно тръгнали да търсят Дамиен, — Ксавие, Дебелия Жан. Иначе повечето хора от Ле Салан присъстваха, дори жените и децата. Хората седяха нагъсто край масите, вратата зееше отворена, за да има място за още хора. Нищо чудно, че Анжело изглеждаше смаян: тази вечер поръчките щяха да достигнат рекордни количества.

Отвън приливът почти бе стигнал връхната си точка, опърпан сигнално червен облак закриваше хоризонта.

Вятърът също леко се беше променил, кривнал на юг, както става често преди буря. Във въздуха дебнеше хлад.

Въпреки това аз останах на прозореца, като се мъчех да различа гласовете на говорещите — не ми се влизаше вътре. Виждах Аристид, седнал наблизо с Дезире, която го държеше за ръка, до тях забелязах Филип Бастоне със семейството му, дори Летисия и кучето Петрол. Макар че не видях Аристид да говори направо с Филип, ми се стори, че позата му не е агресивна както обикновено, някак по-отпусната, сякаш изпод тялото му беше измъкната важна подпора. След новината за Мерседес самоувереността на стареца бе значително намаляла и въпреки сприхавите забележки той изглеждаше объркан и жалък.

Изведнъж чух шум откъм залива зад мен. Обърнах се и видях Ксавие Бастоне и Гислен Геноле да крачат забързани по пътеката от дюната със сериозни физиономии. Те не ме видяха, но веднага тръгнаха към солния канал, сега пълен с морска вода от прилива, където „Сесилия“ стоеше на котва.

— Нали няма да излизате в морето тази вечер? — провикнах се аз, като видях, че Ксавие започва да вади котвите.

Гислен ме погледна мрачно.

— Видели са лодка оттатък Ла Жьоте — бързо ми каза той. — Не можем да бъдем сигурни при тази мъгла, но трябва да отидем и да проверим.

— Не казвай на дядо — помоли ме Ксавие, докато се бореше с двигателя на „Сесилия“. — Ще полудее, ако научи, че излизам с Гислен в такава нощ. Все разправя, че безотговорността на Геноле е убила баща ми. Но ако Дамиен е там и не може да се върне…

— Ами Ален? — попитах аз. — Не може ли поне той да дойде с вас?

Гислен сви рамене.

— Той тръгна за Ла Усиниер с Матиас. Нямаме време. Трябва да изкараме „Сесилия“, преди вятърът да се е засилил.

Аз кимнах.

— Късмет! И внимавайте.

Ксавие ми се усмихна срамежливо.

— Ален и Матиас са вече в Усиниер. Някой трябва да отиде там и да им съобщи новината. Да им каже, че отиваме да помогнем.

Двигателят изръмжа и заработи. Докато Гислен стоеше на носа на „Сесилия“, Ксавие подкара малката лодка от солния канал към Ла Гулю, а оттам към открито море.

60

Аристид още седеше в бара и тъй като предпочитах да не му обяснявам за изчезването на Ксавие и „Сесилия“, реших лично да отида в Ла Усиниер, за да предам съобщението.

Когато пристигнах, беше почти тъмно. И студено: вятърът, който в ниското на Ле Салан духаше умерено, в най-южната част на острова пищеше в жиците и бясно развяваше флаговете. Небето беше гневно, бледата ивица над плажа вече до половината се губеше в яркопурпурните облаци, вълните бяха сложили бели нашивки, птиците бяха накацали по тях в очакване. Жожо льо Гоелан слизаше от крайбрежната алея с табела в ръце, на която пишеше, че поради лошото време вечерният рейс на „Брисман 1“ до Фромантин е отменен. Двама туристи с мрачни физиономии вървяха след него, като влачеха куфарите си и протестираха.

На алеята не се виждаше нито Ален, нито Матиас. Аз застанах до крайбрежната стена, присвих очи и огледах Лез Имортел, като потрепервах от студ и съжалявах, че не съм си взела палтото. Изведнъж от кафенето зад мен се надигнаха гласове, сякаш някой беше отворил вратата.

— Я, това е Мадо, ma soeur, хе, дошла е да ни навести.

— На малката Мадо като че ли й е студено, хе, май че направо замръзва.

Това бяха двете стари монахини, сестра Екстаз и сестра Терез, които излизаха от „Ша Ноар“ с чаши кафе с дьовиноаз.

— Защо не влезеш вътре, Мадо? Да пийнеш нещо топло?

Аз поклатих отрицателно глава.

— Благодаря. Добре съм си.

— Пак този лош южен вятър — отбеляза сестра Терез. — Брисман казва, че той е донесъл медузите. Появяват се на всеки…

— … трийсет години, като епидемия, ma soeur, когато приливите тръгнат от Гълфстрийма. Лоша работа.