— Аристид чул всичко — продължи Капюсин, като наля в кафето си малко касисов ликьор. — Каза, че чувал как Оливие вика за помощ, как вика и плаче, докато водата придошла.
Така и не намерили тялото. Отливът отнесъл кораба в Нид’Пул, преди да успеят да го претърсят, и той се отдалечил твърде бързо. Илер, местният ветеринар, ампутирал крака на Аристид (в Ле Салан няма лекар, а Аристид отказал да се довери на усиниерец), но той се кълне, че и сега го чувства и че нощем го сърби и го боли. Обяснява това с факта, че Оливие е останал непогребан. Но пък погребали крака по настояване на Аристид и гробът още може да се види в далечния край на Ла Буш. На мястото стърчи дървена табела, на която някой е написал: „Тук почива кракът на стария Бастоне — марширува напред към славата!“ Отдолу някой е посадил растения, които на пръв поглед приличат на цветя, но по-отблизо се вижда, че е ред картофи. Капюсин подозира, че е работа на Геноле.
— После другият му син Филип избяга — продължи тя. — И Аристид хвърли всички сили в съдебния процес срещу Геноле, а Дезире, като не й останаха свои деца, се грижеше за Ксавие. Горкият стар Аристид вече не беше същият. Дори след като му казах, че за мен няма значение дали кракът му е ампутиран или не — Капюсин се подсмихна с уморена похотливост. — Още кафе с касисов ликьор?
Аз поклатих отрицателно глава. Чувах как Лоло и Дамиен крещят сред дюните около караваната.
— Някога той беше хубав мъж — припомняше си Капюсин. — Сигурно всички са били хубави тогава, всичките ми момчета. Цигара? — тя ловко запали и всмука дима с доволно ръмжене. — Не? Трябва да опиташ, знаеш ли? Успокоява.
Усмихнах се.
— Не мисля.
— Твоя воля — Капюсин сви закръглените си рамене и те изопнаха коприната на халата й. — Аз се нуждая от своите дребни пороци — тя махна с глава към кутията пияни вишни до прозореца. — Ще ми подадеш ли едно бонбонче, мила?
Кутията беше нова, във формата на сърце, все още наполовина пълна.
— От един обожател — обясни Капюсин и пъхна бонбона в устата си. — Още ме бива, дори на моята възраст. Вземи си.
— Не, мисля, че ти си повече по тия неща — отговорих й аз.
— Мила моя, аз съм повече по много неща — каза Капюсин и завъртя очи.
Засмях се.
— Както виждам, не се тревожиш особено от наводненията.
— Уф! — тя отново сви рамене. — Винаги мога да се преместя, ако ми се наложи. Малко ще бъде трудно да помръдна тая стара кранта след толкова години, но ще се справя — Капюсин поклати глава. — Не, аз нямам за какво да се тревожа. Колкото до останалите…
— Знам — вече й бях разказала за промените в Лез Имортел.
— Но това е нещо толкова дребно! — възрази тя. — Още не разбирам как няколко метра вълнолом могат да променят така нещата.
— О, не е необходимо много — отвърнах й аз. — Стига само да изместиш течението с няколко метра. Изглежда съвсем незначително. И въпреки това може да предизвика промени по целия остров. Събориш ли една плочка от доминото, останалите падат. И Брисман го знае. Може дори да го е планирал.
Казах й за сравнението му със сиамските близнаци. Капюсин кимна и докато слушаше, изяде още няколко бонбона.
— Мила моя, от проклетите усиниерци мога да очаквам всичко — каза тя успокоително. — Мм! Трябва да опиташ от бонбоните. Имам още много — аз поклатих нетърпеливо глава. — Но за какво му е наводнена земя? — продължи Капюсин. — Няма да му бъде по-полезна, отколкото на нас.
През тази дълга седмица въпреки предупрежденията на Флин аз вече направих няколко опита да говоря със саланци. Барът на Анжело ми се струваше най-доброто място за пускане на слухове, затова често ходех там с надеждата да възбудя интерес сред рибарите. Но винаги имаше игри на карти, турнири по шах, футболни мачове по сателитната телевизия, които бяха по-важни, и когато упорствах да говоря с хората, срещах равнодушни погледи, любезни кимвания, присмехулни забележки, които ме караха да забравям за добрите си намерения и да се чувствам смешна и ядосана. Когато влизах, настъпваше мълчание. Виждах обърнати гърбове. Сведени погледи. Почти долавях шепота им — като на момчета при влизане на строга учителка. „Ето я Кокошката. Бързо. Намерете си занимание.“