След това не видях много. Моята работа беше да докарам частите от плаващия риф, после да върна крика и ремаркето на брега. Оттам нататък можех само да се взирам в светлинката, в силуета на „Сесилия“ над синкавите пръстеновидни очертания на брега и да се вслушвам в гласовете сред шума на вълните и вятъра.
Приливът беше близо. Без лодката аз не можех да се присъединя към останалите, но ги наблюдавах с бинокъл от дюната. Знаех, че времето изтича. На Льо Дьовен приливът идва бързо — може би не толкова, колкото под връх Свети Мишел, където вълните се движат по-бързо от галопиращ кон, но със сигурност може да изпревари бягащ човек. Лесно е да се озовеш под вълните, а точно между Поент и Ла Жьоте теченията са бързи и опасни.
Прехапах устни. Много се бавеха. На Ла Жьоте бяха шест човека: Бастоне, Геноле и Флин. Твърде много за лодка с размерите на „Сесилия“. Сега едва ли стигаха дъното с краката си. Виждах движещи се светлини по пясъчните ивици, на опасно разстояние от брега. Уговореният сигнал — две присветвания. Всичко вървеше по план. Но много се бавеха.
По-късно Аристид ми разказа. Веригата, закачена на единия от модулите, попаднала под лодката, като спряла витлото. Морето се надигало. Това, което било толкова просто при отлив, сега станало почти невъзможно. Ален и Флин се борели със закачената верига, като използвали недовършената преграда вместо лост. Аристид седял на носа на „Сесилия“ и наблюдавал.
— Руже! — извикал той, когато Флин се показал над водата след поредния неуспешен опит да освободи веригата. Флин го погледнал въпросително. Бил без яке и шапка, за да се движи по-лесно. — Не може така. Не и в това време.
Ален погледнал нагоре и една вълна го блъснала право в лицето. Той се закашлял, изругал и се гмурнал.
— Можете да се заклещите там — упорствал Аристид. — Вятърът ще блъсне „Сесилия“ в скалите и вие…
Флин само поел въздух и отново се гмурнал. Ален се качил в лодката.
— Ще трябва скоро да се връщаме, иначе ще хвърляме котва върху скалите — извикал Ксавие през вятъра.
— Къде е Гислен? — попитал Ален и се изтръскал като куче.
— Ей там! Всички са вече в лодката освен Руже.
Вълните се надигали. Приливът тръгнал иззад Ла Жьоте и на светлината на фенерите всички видели как напречното течение към Гризнос набира инерция с покачването на водата. Плитчините се превръщали в открито море, а бурята приближавала. Дори аз го усещах. Въздухът беше зареден с електричество. „Сесилия“ се разтърсила — един непривързан модул се блъснал в нея, — Матиас изругал и седнал с цялата си тежест. Ален оглеждал тъмната вода за Флин и за малко не паднал от лодката.
— Не става — тревожно казал той. — Ако не вържем последните два кабела, тази преграда ще се разкъса на парчета.
— Руже! — провикнал се Аристид. — Руже, добре ли си?
— Витлото е свободно — извикал Гислен от кърмата. — Значи Руже все пак го е освободил.
— Тогава къде е, по дяволите? — изревал Аристид.
— Вижте, след малко трябва да тръгваме — настоявал Ксавие. — После ще бъде много трудно да се върнем. Дядо, наистина трябва да тръгваме!
— Не. Ще почакаме.
— Но, дядо…
— Казах: ще почакаме! — Аристид погледнал Ален. — Не искам никой да разправя, че Бастоне е изоставил приятел в беда.
Ален устоял на погледа му около секунда, после се обърнал да намотае едно въже в краката си.
— Руже! — извикал Гислен с цяло гърло.
След миг Флин се показал на повърхността, но от другата страна на „Сесилия“. Ксавие го забелязал пръв.
— Ето го! — изкрещял той. — Издърпайте го!
Флин се нуждаел от помощ. След като успял да освободи веригата изпод лодката, сега модулът трябвало да се намести. Някой трябвало да държи модулите достатъчно дълго, за да бъдат закрепени отново едни за други. Опасна работа: при по-силна вълна човек лесно можел да се заклещи между тях. Освен това цялата преграда сега била под водата: в такова черно и бурно море задачата била най-малкото рискована.
Ален свалил рибарската си куртка.
— Аз ще се заема — предложил той. Гислен пожелал да отиде на негово място, но баща му го спрял. — Не. Нека аз — казал и потопил крака във водата. Останалите в лодката източили вратове, за да виждат какво става, но освободената от веригата „Сесилия“ започнала да се отдалечава от плаващия риф.