— Погледни — извика Флин над шума на вятъра и ме дръпна за ръкава, така че застанах с лице към залива право срещу светлия ясен хоризонт. — Хиляди мили океан, нищо друго, оттук чак до Америка. И ние го победихме, Мадо. Не е ли чудесно? Не заслужава ли да го отпразнуваме?
Ентусиазмът му беше заразителен. Аз кимнах задъхана от смях и от вятъра. Ръката му беше на рамото ми, палтото му се удряше в бедрото ми. Мирисът на море, този мирис на озон, примесен със солена влага, беше неустоим. Веселият вятър изпълваше дробовете ми така, че ми се прииска да закрещя. Вместо това импулсивно се обърнах към Флин и го целунах: дълга, задушаваща целувка с вкус на сол, в която устните ми бяха прилепнали към неговите като миди. Още се смеех, макар да не знаех защо. За миг сякаш се бях изгубила, бях станала някой друг. Устата ми пареше, кожата ми бе настръхнала и грапава. Косата ми — като наелектризирана. Хрумна ми, че сигурно така се чувства човек, поразен от гръм.
Между нас се втурна вълна, която ме намокри до коленете и аз отскочих назад, задъхана от стъписване и студ. Флин ме гледаше с любопитство, без да забелязва подгизналите си ботуши. За пръв път от месеци се чувствах неудобно в негово присъствие, сякаш между нас се беше отворила пропаст, която откриваше нещо неизвестно за мен до този момент.
После той внезапно се обърна.
Сякаш ми бе ударил плесница. Обля ме гореща вълна на смущение, която ме зашемети. Как можех да бъда такава глупачка? Да разчета реакцията му така погрешно!
— Извинявай — казах и опитах да се засмея, макар че лицето ми гореше. — Не знам какво ми стана изведнъж.
Флин ме погледна. Светлината в очите му беше угаснала.
— Всичко е наред — отвърна той с безизразен тон. — Няма нищо. Просто ще го забравим, нали?
Аз кимнах, прииска ми се да се смаля и да изчезна. Флин като че ли се отпусна. Прегърна ме за кратко с една ръка, както правеше баща ми понякога, когато му доставях удоволствие.
— Добре — каза той. И разговорът премина към по-безопасни теми.
С наближаването на пролетта започнах да ходя на плажа всеки ден, за да оглеждам за някакви промени. Особено се притесних в началото на март: вятърът пак духаше от юг и обещаваше силни приливи. Но силните приливи не причиниха особени щети на Ле Салан. Заливчето Ла Буш устоя, повечето лодки бяха прибрани на сигурно място и дори в Ла Гулю като че ли нищо не се промени, като се изключат грозните туфи черни водорасли, донесени от прилива, които Омер събираше всяка сутрин, за да ги използва на полето. Бушу беше стабилен. По време на едно затишие между приливите Флин отиде до Ла Жьоте с лодката си и обяви, че преградата не е пострадала сериозно. Късметът беше на наша страна.
Малко по малко в Ле Салан се възцари нов оптимизъм. Не беше само от подобреното ни финансово положение или от слуховете, които се носеха за Ла Усиниер. Имаше и нещо друго. То личеше по походките на децата, които вече не се тътреха унило към училище, по щръкналата наперено нова шапка на Тоанет, розовото червило и разпуснатата коса на Шарлот. Мерседес вече не прекарваше толкова много време в Ла Усиниер. Кракът на Аристид вече не го мъчеше както преди в дъждовните нощи. Аз продължих да разчиствам работилницата на Дебелия Жан, освободих стария хангар, отделих настрана всички полезни материали, откопах корпусите на лодките, полузаровени в пясъка. И във всички къщи на Ле Салан проветряваха спалните, прекопаваха градините, ремонтираха празните стаи, за да ги подготвят за дългоочаквани гости. Никой не говореше за тях — в селото рядко се споменаваха имената на дезертьорите, дори по-рядко от тези на умрелите, — но въпреки това всички вадеха снимки от чекмеджетата, препрочитаха писма, запаметяваха телефонни номера. Дъщерята на Капюсин, Кло, се канеше да идва за Великден. Дезире и Аристид бяха получили картичка от по-малкия си син. Тези промени не идваха само от Бушу. Сякаш пролетта беше дошла по-рано и бе донесла нов живот в изоставените прашни дворове и солените скални пукнатини.
Баща ми също се зарази от обновлението. За пръв път забелязах това един ден, когато се върнах от Ла Гулю и намерих купчина керемиди до вратата. Зад тях имаше и строителни блокове, и чували с цимент.
— Баща ти смята да строи нещо — каза ми Ален, когато го срещнах в селото. — Баня, струва ми се, или някаква пристройка.
Новината не ме изненада, в миналото Дебелия Жан вечно кроеше някакви планове за строеж. Едва когато Флин се появи с крик и нова доставка цимент, тухли и строителни блокове, започнах да се интересувам.