— Разбира се, мамо! Ще си купя билет за влака тази вечер.
4
Джейк се наведе към Кат и нежно я целуна по бузата в коридора на някогашния му дом. Допирът на наболата му брада, миризмата на шампоана му — тези дребни неща й навяваха спомени.
— Малко изневиделица, знам, но един приятел пътуваше от Единбург и ме покани в колата.
— Всичко е наред — каза тя с усмивка. — Свикнала съм на изненади.
Те тръгнаха заедно нагоре по стълбите.
— Тези са нови — той посочи черно-белите снимки, които Кат беше направила на магазинчетата за сладолед по залива и поставила в ръчно изработени дървени рамки. — Хубави са.
— Благодаря! Лео намери част от дървото за тях. Има някои нови неща от последния път.
— Два месеца си е много време — той поклати глава. — Лео страшно ми липсваше и сигурно е пораснал толкова много. Къде е той? — Джейк погледна надолу по коридора към стаята на Лео. — Може ли да му кажа здрасти? Нося му нещо — той й показа найлонова торбичка с увита кутия вътре.
— За съжаление, той е в леглото.
Джейк се удари леко по челото:
— О, да. Разбира се.
— Ела. Ще сложа чайника.
Джейк седна на дивана, като поглади разсеяно с ръка рипсеното кадифе на облегалката.
— Е, как върви при теб?
— Бива — каза Кат, като влезе в кухнята, за да извади чаши от шкафа и да сложи чайника. — Доста съм заета — тя направи чая на Джейк по инерция — с повече мляко и две супени лъжици бяла захар.
Когато се върна в хола, тя да сложи напитката пред Джейк и седна до него на дивана:
— Лео е луд по скутера, който му купи.
— Така ли? Радвам се, че му харесва — Джейк грейна. Той отпи глътка чай, без да го чака да изстине. — Виж, съжалявам, че не можах да изпратя пари този месец… — той прокара ръка през косата си и сведе поглед. — Правя всичко по силите си, но започвам от нулата в Единбург и има цял куп други фирми за боядисване и ремонт. Бавно, от уста на уста, хващам по някоя поръчка, но…
— Разбирам — каза Кат. — Но няма да те лъжа — трудно ми е да плащам сметките, при положение, че и аз нямам работа.
— Не намери ли нещо?
— Още не. Ходя на интервюта.
— Все ще изскочи нещо. Винаги си била мозъкът на операцията.
— Ха — каза тя и се усмихна. — Е, да се надяваме, че ще е скоро. Знаеш какво става тук през зимата.
— Да — каза той и я погледна. — Страшен студ. Не се притеснявай, ще се погрижа да изпратя пари другия месец.
Кат кимна.
— Добре.
— Междувременно имам предложение за теб.
— Така ли?
— Почти не съм виждал Лео през последните няколко месеца, а и мама и татко много искат да прекарат известно време с него. Не са го виждали от последното им посещение тук, а то беше… — думите му заглъхнаха.
— Когато все още бяхме заедно.
— Да.
Тя помнеше много добре посещението. Беше слънчев пролетен уикенд миналата година. Четиримата бяха завели Лео да пуска хвърчило на плажа, а те си направиха пикник на пясъка. Някой външен човек сигурно би си помислил, че това е перфектният излет.
— Може ли да го взема с мен в Единбург за няколко седмици — три, може би? Мама и татко могат да се грижат за него, ако и когато имам работа.
— Три седмици? — тя усети, че се задъхва. Не се беше отделяла от Лео за толкова дълго време, откакто се беше родил.
— Ами… детската градина, Джейк? Да не изпусне училище?
— Хайде, Кат. Аз съм му баща — това са неговите баба и дядо. Не е ли по-важно, че ще прекараме малко време както трябва с него? Ще се погрижим да поддържаме нещата колкото е възможно.
Тя се опита да си представи апартамента без Лео — празната му стая; тишината.
— Не знам…
— Трябва да си търсиш работа, да изпращаш автобиографии — нали все това казваш. Не ми казвай, че учи толкова здраво в университета за нищо. Ако взема Лео за няколко седмици, ти ще можеш да съсредоточиш върху кариерата си.
От стаята на Лео се чу кашляне и Кат се обърна към звука.
Беше ли егоистично да иска да го държи при себе си? Отново настъпи тишина.
Джейк се обади:
— Нали казахме, че ще си споделяме грижите за него.
— Прав си.
Джейк завърши чая си.
— Слушай; трябва да тръгвам. Ще пренощувам у един приятел. Ще се върна сутринта да го видя. Ще си помислиш, нали?
— Добре — каза Кат, като се надяваше, че на сутринта идеята за раздялата със сина й ще й се струва по-лесна. — Да поговорим тогава.