„Съжалявам, че тръгнах, без да се сбогувам…"
Тя прехапа устни, в опит да се пребори със сълзите. Болеше я при мисълта какво беше изгубила.
„…много ми е трудно."
Миг по-късно иззвъня отговор и сърцето й подскочи.
„Знам. И с мен се е случвало."
6
Саут Клиф, Скарбъро
— Леля Чарли е тук — извика Пипа в коридора зад себе си. Светлорусата й коса беше прибрана в конска опашка, А Грейси — най-новото попълнение в семейството — беше привързана плътно до гърдите й в слинг за бебета.
— Здравей, Люк — каза Чарли и целуна зет си по бузата, докато влизаше в едуардианската къща. Сложи малкия си куфар в коридора — беше опаковала съвсем малко неща, колкото за една седмица престой. За щастие, идеята на Чарли да направи рубрика за чайните беше допаднала много на шефката й и даже се беше съгласила, че може да се възползва от дните си на престой, за да проучи. Чарли беше потърсила в интернет възможните места предишната вечер, някои от които по крайбрежието, а други в Йорк и Лийдс.
Къщата на Пипа беше точно такава, каквато я помнеше Чарли — безупречно чиста и подредена, със стени и килими в кремав цвят.
— Добре ли пътува? — попита Люк с топла усмивка.
— Да, не беше зле, благодаря — тя го огледа отгоре до долу. — Защо си с костюм? Събота е.
— Имам голям проект. За съжаление не мога да остана, понеже трябва да ида в офиса днес.
— Люк работи повечето уикенди — каза Пипа. — Свикнах да съм сама в събота.
— Пип, не е вярно… — започна Люк, като поклати глава.
— Лельо Чарлииииииииии! — викът беше последван от бесния тропот на Фло и Джейкъб, които се втурнаха надолу по стълбите, за да посрещнат леля си с прегръдки и целувки. Тя се наведе, за да ги прегърне.
— Леле! Вие двамата сте станали много големи — каза Чарли, като приклекна, за да ги огледа. Шестгодишната Фло беше по-висока, облечена в сукман, изпод който се подаваха дългите й крачета, обути в раиран чорапогащник. Джейкъб, който наскоро бе навършил две години, вече щъкаше из къщата съвсем спокойно, без да се придържа колебливо за мебелите като последния път, когато го видя.
— Чакаха те с нетърпение — каза Пипа. — Направихме торта тази сутрин. Нали така, деца?
— Да — каза гордо Фло. — Шоколадова.
— Съжалявам, но трябва да изчезвам — каза Люк и целуна набързо жена си и децата за довиждане. — Приятен ден! Ще се върна късно, така че не ме чакайте за вечеря.
— Добре, разбира се — каза Пипа и на Чарли й се стори, че видя проблясък на разочарование по лицето на сестра си.
— Ще се видим утре, Чарли — добави Люк с учтива усмивка, преди да тръгне към входната врата. Когато вратата се затвори, усмивката на Пипа се върна.
— Чарли, искаш ли да дойдеш в кухнята за малко торта?
— Как бих могла да откажа на такава покана?
Винъс, елегантната котка от породата Руска синя, се търкаше в краката на Пипа през целия път до кухнята. Стаята беше просторна и светла, с френски врати, които се отваряха към зелената градина с плачещата върба. На хладилника и стените имаше рисунки на децата, а по рафтовете беше пълно с най-новите готварски книги.
— Сядай някъде — извика Пипа през рамо, докато вадеше тортата от хладилника — всичко това без нито звук от бебето, което висеше в слинга.
— Нося нещичко за Грейси — каза Чарли, като децата кръжаха около тортата, за да добавят украсата. Тя подаде на сестра си тюркоазена подаръчна торбичка.
— Благодаря — Пипа взе чантата и отвори опаковката вътре. — Нямаше нужда.
Тя извади гащеризонче с картинка на „Котката с шапка“ отпред и същите буйки. Чарли беше намерила дрехите в един бутик в Гринуич Вилидж и веднага се влюби в тях.
— Мама ни четеше книгите, спомняш ли си? — каза тя. — Надявам се, че Грейси ще ги хареса.
— Колко е хубаво — възкликна Пипа, докато разглеждаше етикета. — Това е органичен памук, нали?
— О, не съм сигурна — зачете се Чарли през рамото й.
— Не, не е — заяви категорично Пипа. — Но въпреки това, много добре си се сетила. Благодаря!
Тя върна гащеризончето в торбичката и я сложи в единия край на тезгяха.
— Е, деца, ще сядаме ли?
Те се струпаха около дъбовата маса, а Пипа наля сок за децата и наряза тортата, за да я сложи в чинии.
— Как е с Грейси? — попита Чарли.
— О, добре — отвърна Пипа. — Тя е лесно бебе, също като другите две. Фло и Джейкъб обикновено са на уроци по музика и разни други занимания, така че имам много време с Грейси, само ние двете. Време да градим връзката мама и бебе — тя се усмихна с обич на заспалата Грейси.