— За Бога, Чарли, толкова си чувствителна в момента.
— Така ли?
— Да. И снощи беше сприхава, забрави ли?
— О, стига. Ти намекна, че отношението ми към работата засяга личния ми живот.
— Сега се държиш глупаво. Изобщо нямах предвид това — каза Пипа с уморен смях. — Просто коментирах нещата като цяло. Откъде да знам, че като спомена Бен, ще прекрача границата?
— Не си я прекрачила — каза Чарли. — Но не ми допадна особено посоката, в която тръгна разговорът. Освен това си има времето и мястото, което не е пред Фло. Знаеш как се радваше, че ще ми бъде шаферка.
— Тя много се разочарова, когато отмени сватбата, това е вярно.
— Виж, знам, че ти е трудно да го разбереш, Пип. Но всъщност съм по-щастлива сега.
Пипа се облегна в стола си.
— Сега, може би.
— Тоест? — Чарли се опита да потисне нарастващото раздразнение.
— Опитвам се само да те предпазя.
— Да ме предпазиш от какво?
— От разочарование — каза тихо и бавно Пипа. — Не искам да изпуснеш последния влак, Чарли. Децата са такова прекрасно нещо — и ти си вече на тридесет. Аз не съм единствената, която се притеснява.
— Така значи. Двете с мама сте ме обсъждали зад гърба ми? — бузите на Чарли пламнаха.
— Ние сме загрижени за теб, това е всичко. Бен изглеждаше достатъчно добър, ако оставим някои неща настрана. Ако ти не работеше през цялото време… Не си ли съгласна, че може би ти го отблъсна?
Последната частица спокойствие у Чарли се изпари.
— Забрави ли какво се случи?
— Той се отдръпна от връзката, от основата на нещата.
— Той изчезна за цял уикенд, нямаше го никакъв. Оказа се, че е с някаква тъпа стриптийзьорка — каза Чарли, като се мъчеше да запази самообладание при спомена за унижението.
— Типично поведение, което вика за помощ — каза тихо Пипа.
Чарли не й обърна внимание.
— После дори нямаше смелостта да ми каже. Спомняш ли си тази част? Той ме остави да разбера сама, от шефката си, което е още по-унизително.
— Само казвам, че може би е усетил, че не си напълно посветена на бъдещето си с него. Всеки изразява нуждите си по различен начин.
Чарли допи чашата си вино мълчаливо. Ако избухнеше сега, Пипа щеше да спечели.
Таймерът на фурната иззвъня.
Пипа се усмихна:
— Вечерята е готова. Ще я донеса…
7
До краката на Кат в коридора имаше куфар, пълен с всичко, от което Лео щеше да се нуждае следващите три седмици, грижливо подредено, дрехите му бяха прилежно сгънати. С наближаването на деня сърцето й натежаваше при мисълта, че Джейк щеше да дойде да вземе Лео и че щеше да го види отново чак след седмици.
Лео, без да обръща внимание на безпокойството й, наблюдаваше вратата с нетърпеливо изражение на лицето.
— Сигурна ли си, че не мога да взема Стегозавъра? — попита я Лео, като се обърна към нея.
— Няма място — каза Кат. — Баба ти и дядо ти имат други играчки за теб.
Лео въздъхна и отново погледна към вратата в очакване.
Докато чакаха, Кат прегледа пощата — бележка от личния лекар, меню с храна за вкъщи и пощенска картичка със снимка на голям руски дворец отпред. Тя се усмихна, защото знаеше от кого е картичката, и я обърна, за да я покаже на Лео.
— Ето — това е за теб. Да я прочетем ли заедно?
Той кимна.
„Скъпи Лео,
Ето ме и мен в Санкт Петербург в Русия — има много сняг и замъци като в твоите книжки с приказки. Сега трябва да бързам, за да хвана влака за следващата част от пътуването ми.
Изпращам ти прегръдки. Липсваш ми!
Дядо“
— Мога да използвам шейната си в Русия — каза Лео весело.
Кат се усмихна.
— Да, определено можеш.
— Кога ще се върне дядо? Липсва ми.
— Преди Коледа — каза Кат, докато броеше дните наум. Липсваше й времето, което прекарваше с баща си, но в същото време се радваше, че се реши на пътуването — винаги е мечтал за него. Седмиците преди заминаването си беше пълен с енергия и ентусиазъм, сякаш отново бе млад.
— И дядо няма да има нищо против да отида на гости на другите ми дядо и баба?
— Не, разбира се — каза Кат през смях. — Той знае, че трябва да те дели с тях.
Тя разроши косата на Лео.
През матираното стъкло Кат видя висока фигура пред вратата им.
— Татко е тук — каза тя и остави Лео да отвори вратата. Лицето му светна веднага, когато видя баща си.
— Хей, здравей! — Джейк вдигна Лео високо над главата си и той се засмя шумно, като риташе с крачета.