Тъмните кафяви очи на Джейк срещнаха тези на Кат, докато се наведе, за да остави сина си на земята, и той й се усмихна. За миг сякаш всичко беше както преди. Все едно Джейк се прибираше вкъщи от магазина.
— В колко часа е влакът? — попита Кат.
— Единадесет и половина.
Тя провери телефона си.
— По-добре да тръгвате тогава.
— Отиваме на почивка — каза радостно Лео.
— Да, отиваме — каза Джейк. — Надявам се, че си носиш топъл пуловер. Студено е в Шотландия, нали знаеш.
— Сложила съм му в багажа — отговори Кат. Тя се наведе до Лео и го прегърна и целуна. — Да слушаш баща си във влака.
— Ще слушам.
— Ще ти се обадя веднага щом пристигнем — каза Джейк. Кат изтри една сълза набързо и когато Лео вдигна поглед към нея, тя се усмихна.
— Добре ли си? — прошепна Джейк на Кат над главата на Лео.
— Да, разбира се, добре съм — каза тя. — Хайде, да не изпуснете влака.
Тя наблюдаваше как Лео и Джейк вървят надолу към залива. След това, когато вече изчезнаха от погледа й, тя затвори вратата.
8
Чарли влезе в хотел „Саут Клиф“ и се запъти към рецепцията. Голямата бяла сграда на площада й беше хванала окото, докато се разхождаше из града; реши, че, ако не друго, то сигурно предлага прекрасна гледка към морето.
Млада, тъмнокоса рецепционистка я посрещна с усмивка.
— Добър ден, мога ли да Ви помогна?
Чарли погледна табелката с името й — Кали.
— Здравейте. Имате ли свободни единични стаи?
Напрежението между Чарли и Пипа беше нараснало и въпреки опитите й да бъде търпелива, просто не можеше да си представи, че ще прекара още една нощ под покрива на сестра си. От друга страна, не се чувстваше готова да се прибере у дома — тук на север имаше чайни, които искаше да види, а Скарбъро беше идеалното място за това.
— Да, имаме — отвърна Кали. — А и понеже сме извън сезона, цените са разумни — ето ценовата ни листа.
— Изглежда добре. Мога ли да резервирам единична за тази вечер и за утре, моля?
— Разбира се — Кали записа данните й.
— Ще си донеса нещата по-късно.
— Ще Ви очакваме.
Чарли сложи чантата си на рамо и тръгна да излиза, когато се сети нещо и се обърна.
— Кали, нали? Може ли да Ви задам един въпрос?
— Разбира се — Кали се усмихна топло.
— Знаете ли дали има някакви чайни в района?
— Да. „Хановер“ е зад ъгъла — там правят хубав чай…
— Всъщност — каза Чарли, като се чудеше как да формулира въпроса си — се надявам да намеря нещо специално.
— А! — Кали сякаш оглеждаше Чарли, за да я прецени. — В такъв случай знам точното място.
Чарли последва инструкциите на рецепционистката. Зави надясно, когато се изравни с боядисаните в цветовете на дъгата бунгала и пое по пътечката към морето. Щом зави, кафенето се показа: дървена сграда с малка часовникова кула върху нея и прозорци, частично затъмнени с красиви дантелени завеси.
Вътре тя видя някаква жена зад щанда, която вземаше сладкиш от таблата и го слагаше внимателно върху поставка. Имаше чувството, че трябва да почука, преди да влезе, толкова интимно изглеждаше случващото се. Тя бутна вратата.
— Здравейте — каза собственичката и вдигна поглед. — Добре дошли в „Крайбрежната“. Маса за един?
— Да, благодаря.
Чарли последва собственичката, която се представи като Лети, до една ъглова маса с изглед към морето. Интериорът в кафенето не беше богат, даже старомоден. Свиреше джаз. Сякаш някой беше помолил последните няколко десетилетия да спрат пред входната врата. Лети й подаде менюто и я покани да седне.
До нея имаше рафтове, пълни с буркани с листа чай, всички с надписани на ръка кафяви етикети: жасмин, полска роза, летни плодове.
Симпатична жена с къса черна коса седеше на масата до нейната и четеше внимателно вестника, в който заграждаше обяви с химикалка.
Чарли погледна менюто си, но само за кратко — тя вече знаеше какво иска. Лети се приближи със своя тефтер.
— Какво ще поръчате?
— Вашето класическо следобедно меню, моля.
— Разбира се. Какъв чай бихте искали с него?
Погледът на Чарли се премести към бурканите на стената.
Богатият избор я обърка.
— Чакайте да Ви покажа — каза Лети. Тя донесе няколко буркана до масата и седна при Чарли. — Имаме портокал с подправки — тя отвори един буркан и го подуши, след което го подаде на Чарли.
Чарли вдиша сладкия, цитрусов аромат. Устата й се напълни със слюнка.
— И летните плодове са популярни — каза Лети и й подаде друг буркан.