След като разгледа изсушените розови и лилави листенца за момент, Чарли отвори капака. Ароматът беше лек и ободряващ.
Жената на масата до нея се обади:
— Ако предпочитате нещо класическо, „Лейди Грей“ е най-добрият.
— Такъв голям избор — усмихна се Чарли на тъмнокосата жена и погледна към Лети. — Като че ли този път ще се спра на „Лейди Грей“, щом го препоръчват.
— Добър избор. Кат има безупречен вкус — рече Лети и кимна към другата жена. — Тя е неофициалният ми помощник-дегустатор. Никога няма да срещнете жена с по-голяма страст към чая.
Кат се засмя.
— Това е учтив начин Лети да каже, че съм обсебена.
— От чая — повтори Чарли, докато в ума й се оформяше идея. — Дали бихте имали време да се присъедините към мен? Има нещо, за което бих искала да поговоря с вас…
Кат изпи чая си и внимателно сложи чашата обратно в чинийката. Чарли разглеждаше лицето й за признаци на интерес към нейното предложение, но не можа да открие такива.
— Значи идеята е да намираме тези чайни заедно, да ги изпробваме, а след това да помагам при писането на рецензиите?
— Точно така — кимна Чарли. — За самия чай ми трябва малко помощ; винаги съм си падала повече по кафето, така че трябва да започна почти от нулата за тази работа. Как започна да се интересуваш от чай?
— Като тийнейджър — поясни Кат. — Баба ми ми подари първата кутия с чай и оттогава започнах да си събирам. Когато започнах работа през съботите, докато учех за кандидат-студентските изпити, спестявах парите и идвах тук в края на седмицата. Опитах всички чайове, които имаше Лети, след това й помогнах да направи списъка.
— Това е чудесно! Значи знаеш всичко за тази област. Имам нужда от някой като теб, който знае какво говори. Обикновено сама бих си направила проучването, но съм затрупана в момента. Боя се, че няма да мога да ти плащам много, но ще е достатъчно да си покриеш разходите и нещичко да ти остане отгоре. Ако писането за храна е нещо, от което се интересуваш, ще се учиш по време на работа.
Докато чакаше отговора на Кат, Чарли довърши последното парче торта с розова вода и шамфъстък. Тя я ядеше съвсем бавно, за да се наслади на вкуса на всяка хапка — богат, плътен и деликатен. Една от най-добрите торти, които беше опитвала някога.
— За какви места си мислиш?
— За тези — Чарли извади дневника си и показа на Кат списъка на чайните, които беше нахвърлила. — Може да ми помогнеш за първите няколко.
Кат прочете имената, кимна и върна списъка. Чарли не можеше да се отърси от чувството, че тя е тази, която е на интервю, а не обратното. Това я притесняваше — беше свикнала да държи нещата под контрол.
— Бих искала да включа и това място, разбира се — каза Чарли.
— Тук? — лешниковите очи на Кат се разшириха.
— Абсолютно. Идеално е. Това е точно типът място, което търся. Истински скрит скъпоценен камък. Всъщност, никога нямаше да го открия, ако рецепционистката в хотел „Саут Клиф“ не го беше споменала…
— Кали ли ти каза за това място? — Кат сякаш се отпусна малко след това и за втори път този ден Чарли се почувства, сякаш беше преминала някакъв тест.
— Да. Но не веднага. Имам чувството, че хич не й се искаше да го сподели.
— Това е, защото „Крайбрежната“ е почти нещо като тайна тук.
— Разбирам — рече Чарли с нарастващ ентусиазъм при мисълта за възможността да промени бъдещето на чайната. — Е, това е тайна, която можем да споделим сега — тя се усмихна. — С рубриката в списанието можем да превърнем мястото в туристическа дестинация, да привлечем клиенти от всички краища на страната. Ще стане истински бум!
— Не съм много сигурна за това — Кат поклати глава предпазливо.
— Защо? — попита Чарли, докато вече си представяше идеята реализирана. — Една статия, която писах през пролетта, докара огромни тълпи в кафенетата, които препоръчах. Това място може да е наполовина празно сега, но може да се превърне в златна мина.
Кат погледна към Лети, която носеше сметката на възрастна двойка в далечния ъгъл на стаята.
— А мислиш ли, че Лети иска това? — Кат сбърчи вежди. — На нея й харесва да вижда най-вече познати лица тук. Ето защо Кали не те е пратила веднага насам.
— Но със сигурност всеки иска повече работа в наши дни?
— Не всеки. Лети не плаща скъпо за наема на мястото, а и не харчи много пари за луксозни стоки. Ако се нуждае от нещо друго, синът й, Юън, се грижи за нея.
— Значи държи чайната за удоволствие?
— Точно така.
— О! — Чарли не можа да скрие разочарованието си.